Младата жена крачеше до него с наведена глава, вперила поглед в ботушите си, с които газеше в снега.
Спряха до колата на детектива.
— Тръгнах след вас, за да ви кажа нещо. Но вие много се ядосахте. Хлопнахте вратата под носа ми и не успях.
— Кажете ми го сега — помоли Гамаш тихо.
— Аз разпространих видеозаписа.
Облачетата, които излязоха от устата й и понесоха думите, едва се виждаха във въздуха и се стопиха за миг.
Очите на главния инспектор се разшириха. Той помълча за кратко, докато възприемаше казаното.
— Защо? — попита накрая.
По лицето на Никол се търкулнаха солени капки и оставиха топли дири след себе си. Тя се мъчеше да ги спре, но сълзите рукнаха още по-неудържимо.
— Съжалявам. Не го направих, за да нараня някого. Почувствах се толкова зле…
Затрудняваше се да говори. Гърлото й се бе стегнало и думите с мъка излизаха от него.
— … вината беше моя… — успя да промълви —… казах ви, че са шестима. Чух само…
Младата жена се разхлипа.
Арман Гамаш я обгърна с ръце и я притисна в прегръдките си. Тя се тресеше и хълцаше. И плака, и плака, докато изплака всичко. Не й остана нито звук, нито сълза, нито дума. Едва стоеше на краката си. Но Гамаш продължи да я държи в прегръдките си и да я подкрепя.
Когато Никол се отдръпна, лицето й беше цялото мокро и носът й течеше. Детективът разкопча палтото си и й подаде носната си кърпа.
— Казах ви, че има само шестима стрелци във фабриката — смогна най-сетне да каже младата жена сред хълцането и подсмърчането. — Чух само четирима, но добавих малко. За всеки случай. Така съм се научила от вас. Да бъда предпазлива. Мислех си, че съм, но е имало… — Сълзите потекоха отново, но този път тя не направи усилие да ги спре и те се спускаха свободно по бузите й. — … Още повече.
— Вината не беше твоя, Ивет — утеши я Гамаш. — Не носиш отговорност за случилото се.
Главният инспектор знаеше, че това е самата истина. Спомни си миговете в онази фабрика. Но никой видеозапис не беше в състояние да ги запечата. Арман Гамаш не си спомняше гледки и звуци. А чувства. Как се чувстваше, докато гледаше как застрелват неговите млади подчинени.
Докато държеше Жан Ги. Докато викаше лекар. Докато целуваше своя заместник за сбогом.
"Обичам те" — бе прошепнал в ухото на Жан Ги, а след това го бе оставил на студения окървавен бетонен под.
Образите щяха да избледнеят някой ден, но чувствата щяха да останат живи вечно.
— Вината не беше твоя — повтори Гамаш.
— Не беше и ваша, сър — рече Никол. — Исках хората да разберат. Но не съобразих, че… Близките… другите полицаи. Исках да го направя…
Погледна го, а в очите й се четеше молба да я разбере.
— Заради мен? — попита главният инспектор.
Младата жена кимна.
— Боях се, че ще ви обвинят. Исках да знаят, че нямате вина. Съжалявам.
Гамаш хвана лепкавите й ръце и се вгледа в дребничкото личице, цялото на петна, мокро, покрито със сълзи и сополи.
— Всичко е наред — прошепна. — Всички грешим. А това, което вие сте направили, може да се окаже, че изобщо не е грешка.
— Какво искате да кажете?
— Ако не бяхте разпространили видеозаписа, никога нямаше да разберем в какво се е забъркал главен комисар Франкьор. Може да се окаже благословия.
— Няма що, голяма благословия — промърмори Никол. — Сър.
— Да — усмихна се Гамаш и се качи в автомобила си. — Докато ме няма, искам да проучите министър-председателя Ренар. Произходът му, биографията му. Вижте дали ще изскочи някаква връзка с Пиер Арно или главен комисар Франкьор.
— Да, сър. Нали знаете, че сигурно следят колата и мобилния ви, телефон? Не е ли по-добре да оставите телефона си тук и да вземете нечия друга кола?
— Ще се оправя — увери я Гамаш. — Дръжте ме в течение за информацията, която откриете.
— Ако получите съобщение от зоопарка, ще знаете от кого е.
На главния инспектор му се стори подходящо. Запали двигателя и потегли, като напълно осъзнаваше, че ще го засекат в мига, в който излезе от селото, но именно на това се надяваше.
ТРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
За втори път през последните два дни Арман Гамаш спираше на паркинга на затвора. Но този път слезе от колата и затръшна вратата. Искаше да е ясно за всички, че е пристигнал. Искаше да го видят и имаше намерение да влезе вътре. На входа показа служебната си карта.
— Трябва да се срещна с един от затворниците.
Чу се изжужаване и щракване, отвори се врата и главният инспектор беше допуснат, но само до чакалнята. Дежурният служител се появи от съседното помещение.