— Но аз се обадих на болниците.
Когато Гамаш не отговори, Мирна осъзна — не всеки пострадал при катастрофа отиваше в болница. Двамата наблюдаваха Лакост, която стоеше на телефона и слушаше, но не си водеше записки.
Главният инспектор се запита дали Мирна осъзнаваше, че това е добър знак.
— Разбира се, ще ни трябва още информация — продължи Гамаш. — Как се казва приятелката ви?
Взе химикалката в ръка и придърпа тефтерчето по-близо до себе си. Тишината обаче се проточи и бе принуден да вдигне очи.
Чернокожата жена гледаше някъде настрани, към книгите в книжарницата. Детективът се зачуди дали е чула въпроса му.
— Мирна?
Тя премести поглед отново към него, но устата й остана затворена, със здраво стиснати устни.
— Как се казва?
Мирна все още се колебаеше. Гамаш изненадано наклони глава.
Изабел Лакост се върна, седна на мястото си и се усмихна утешително:
— От вчера насам няма никакви сериозни пътни произшествия по магистралата от Монреал дотук.
Мирна изпита облекчение, но само за кратко. Отново насочи вниманието си към главен инспектор Гамаш и неговия въпрос, който все така оставаше без отговор.
— Ще трябва да ми кажете — рече детективът. Наблюдаваше я с нарастващо любопитство.
— Знам.
— Не разбирам, Мирна. Защо не искате да ми кажете?
— Приятелката ми може все пак да пристигне. Не искам да я поставям в неудобно положение.
Гамаш познаваше Мирна достатъчно добре, за да е сигурен, че в този момент не му казва истината. Продължи да я гледа съсредоточено още миг, след това реши да опита по друг начин:
— Можете ли да опишете външния й вид?
Книжарката кимна утвърдително. Докато говореше, си представяше Констанс седнала точно там, където сега беше Арман Гамаш. Приятелката й четеше и от време на време сваляше очи от книгата, за да се загледа през прозореца. Разговаряше с Мирна. Слушаше. Помагаше да приготвят вечерята горе в апартамента или пък пиеше скоч с Рут пред камината в бистрото.
Спомни си как Констанс се качи в колата си и помаха. След това пое нагоре по хълма и се отдалечи от Трите бора.
Изчезна.
Бяла. Френскоговореща. Около метър и шейсет. Леко пълна, с побеляла коса и сини очи. Седемдесет и седем годишна.
Това си записа Лакост. Това представляваше Констанс.
— Името й? — попита Гамаш. Тонът му вече бе твърд. Гледаше Мирна право в очите, както и тя него.
— Констанс Пино — изрече накрая жената.
— Merci — тихо й отвърна Гамаш.
— Това пот de naissance[18] ли е? — обади се Лакост.
След като Мирна не отговори, инспекторката поясни, в случай че френското словосъчетание е непознато за англоговорещата книжарка:
— Фамилията й моминската ли е, или по мъж?
За Гамаш бе ясно, че Мирна много добре е разбрала въпроса. Отговорът обаче я объркваше.
Виждал бе жената срещу себе си уплашена, тъжна, весела, раздразнена. Дори озадачена.
Но никога не я бе виждал объркана. По реакцията й си личеше, че усещането бе ново и за самата нея.
— Нито едното от двете — рече накрая Мирна. — Ох, господи, ще ме убие, ако кажа на когото и да е.
— Ние не сме "когото и да е" — увери я Гамаш. Макар че думите му бяха примесени с лек укор, той ги изрече тихо и внимателно.
— Май е по-добре да изчакам още малко.
— Може би — кимна детективът.
Изправи се и отиде до печката в средата на стаята, сложи две цепеници в нея и се върна с чаша чай за Мирна.
— Merci — рече жената, като пое чашата и я обгърна с длани. Недояденият й обяд стоеше на масата. Така и щеше да си остане.
— Инспекторе, бихте ли опитали да се свържете с домашния й телефон още веднъж?
— Absolument.[19]
Лакост стана, а Мирна записа номера на лист хартия.
Докато инспекторката натискаше бутоните, в другия край на помещението чуваха кратките сигнали при набиране. Гамаш наблюдава колежката си известно време, след което се обърна към Мирна и понижи глас:
— Коя е тази жена, ако не Констанс Пино?
Книжарката го гледаше в очите и мълчеше. Но и за двамата бе ясно, че ще каже. Неизбежно бе.
— Пино е фамилията, с която я познавам — рече тихо накрая. — С нея се представя. Това е моминското име на майка й. Но истинската й фамилия, нейното пот de naissance, е Уеле. Констанс Уеле.
Мирна се взираше в събеседника си и очакваше някаква реакция, но Арман Гамаш не оправда очакванията й.