— Господин главен инспектор? Аз съм капитан Монет, старшият надзирател. Никой не ме е предупредил за пристигането ви.
— Самият аз допреди половин час не знаех, че ще идвам — каза Гамаш с приятелски глас и огледа изненадано младия мъж, който стоеше пред него. Монет видимо нямаше трийсет, но бе добре сложен, със солидна фигура. Типичен защитник[89]. — Изникна ми нещо във връзка със случай, който разследвам — обясни, — затова трябва да се срещна с един от вашите затворници. Доколкото знам е в поделението за опасни престъпници.
Монет повдигна вежди.
— Трябва да оставите оръжието си тук.
Гамаш очакваше такъв развой на събитията, макар да се надяваше, че заради старшинството ще му се размине. Явно нямаше. Главният инспектор извади своя "Глок" от кобура и се огледа. От всеки ъгъл на стерилната стая го гледаха видеокамери.
Дали вече бяха вдигнали тревога? Ако бе така, щеше да разбере само след миг.
Гамаш сложи пистолета на масата. Надзирателят се разписа и му подаде бележката.
Капитан Монет с жест подкани Гамаш да го последва по коридора.
— С кой затворник искате да се срещнете?
— С Пиер Арно.
Старшият надзирател спря:
— Той е със специален статут, както знаете.
Гамаш се усмихна:
— Да, зная. Съжалявам, сър, но наистина бързам.
— Трябва да се консултирам с директора на затвора.
— Не е нужно — отвърна главният инспектор. — Ако смятате, че е необходимо, направете го, но повечето старши надзиратели имат правомощия да разрешават срещи със затворници, особено на следователите. Освен ако на вас — огледа Гамаш младия мъж пред себе си — не са ви дали такива правомощия.
На лицето на Монет се появи твърдо изражение:
— Мога да го направя, ако преценя.
— Какво ви спира тогава? — попита Гамаш с любопитство, но и с по-остър тон и леко присвити очи.
Капитанът явно се почувства неловко. Не беше уплашен, а по-скоро не бе сигурен как трябва да постъпи. Гамаш осъзна, че младежът вероятно е наскоро назначен на този пост.
— Всъщност се случва доста често — добави главният инспектор с малко по-мек тон. Надяваше се, че не звучи покровителствено, а вдъхва увереност.
"Хайде, хайде" — мислеше си Гамаш, докато броеше минутите наум. Още малко и някой щеше да вдигне тревога. Искаше да го проследят до ПОП, но не и да го заловят там.
Монет се вгледа в него и кимна. Без да каже и дума, се обърна и тръгна по коридора.
Вратите се отваряха пред тях и се захлопваха зад гърбовете им, а двамата мъже навлизаха все по-навътре в зоната с повишен режим на сигурност. Докато вървяха, главен инспектор Гамаш размишляваше какво ли се бе случило с предшественика на капитана и защо опазването на най-опасните престъпници в Канада бе поверено на такъв млад и неопитен човек.
Накрая влязоха в стаята за разпити и Монет остави Гамаш сам.
Детективът се огледа. Отново бе обкръжен отвсякъде с видеокамери, които го наблюдаваха. Това изобщо не го притесняваше, тъй като видеокамерите бяха част от плана му.
Застана пред вратата и се подготви за пръв път от много години да се изправи лице в лице с Пиер Арно.
Най-сетне вратата се отвори. Капитан Монет влезе пръв, а след него друг надзирател водеше възрастен мъж в оранжева униформа.
Главен инспектор Гамаш погледна към затворника. После към старшия надзирател:
— Кой е този?
— Пиер Арно.
— Но това не е Арно. — Гамаш се приближи до затворника. — Кой сте вие?
— Това е Пиер Арно — твърдо заяви Монет. — Затворът променя хората. Прекарал е тук десет години. Той е.
— Казвам ви, че това не е Пиер Арно — възрази Гамаш, който се мъчеше, но не успяваше да потисне гнева си. — Работил съм с него дълги години. Арестувах този човек и давах показания по време на съдебния процес. Кой сте вие?
— Пиер Арно — отвърна затворникът. Държеше погледа си насочен напред. Лицето му бе покрито с набола прошарена брада, а косата му стърчеше във всички посоки. Гамаш предполагаше, че е на около седемдесет и пет години. Възрастта съвпадаше, а фигурата му бе приблизително същата. Но това не бе човекът, когото търсеше.
— Откога работите тук? — попита Гамаш старшия надзирател.
— От шест месеца.
— А вие? — обърна се към другия служител, който видимо се изненада от въпроса.
— От четири месеца, сър. Посещавах лекциите ви в академията на Sûreté, но ме скъсаха на изпитите. Тук ме взеха на работа.
— Елате с мен — рече Гамаш на по-младия пазач. — Заведете ме до изхода.
— Тръгвате ли си? — попита старшият надзирател.