Гамаш се обърна и го погледна:
— Вървете при директора. Кажете му, че съм идвал. Кажете му, че знам.
— Какво знаете?
— Той ще разбере. А ако вие не разбирате за какво говоря, ако не сте замесен в това… — Гамаш измери старшия надзирател с поглед, — тогава моят съвет е бързо да отидете в кабинета на директора и да го арестувате.
Капитан Монет вторачи в Гамаш неразбиращи очи.
— Вървете! — извика Гамаш и старшият надзирател се обърна и тръгна.
— Вие не. — Детективът хвана другия пазач за ръката. — Заключете го тук — посочи към затворника — и елате с мен.
Младият надзирател изпълни заповедта и последва Гамаш по коридора.
— Какво става, сър? — попита служителят, докато се опитваше да се изравни с главния инспектор.
— Вие работите тук от четири месеца, старшият надзирател — от шест. А останалите надзиратели?
— Повечето от нас са започнали през последните шест месеца.
— Значи капитан Монет вероятно не е замесен — каза тихо Гамаш. Разсъждаваше, докато крачеше бързо към портала.
Преди да отвори последната врата, Гамаш се обърна към младия служител, който вече изглеждаше притеснен.
— Предстои да се случат странни неща, синко. Ако Монет е забъркан или ако не може да арестува директора, ще получите заповеди, които не само ще ви изглеждат нередни, но и ще бъдат такива.
— И какво трябва да направя?
— Пазете човека, когото представят за Арно. Той трябва да остане жив.
— Да, сър.
— Добре. Говорете уверено, дръжте се така, сякаш знаете какво правите. И се вслушвайте в това, което ви подсказва сърцето.
Младият мъж изправи рамене.
— Как се казвате?
— Коен, сър. Адам Коен.
— Е, мосю Коен, този ден е пълен с неочаквани събития за всички ни. Защо ви изключиха от полицейската академия? Какво се случи?
— Скъсаха ме на изпитите по естествени науки. — Младежът замълча за миг. — Два пъти.
Гамаш се усмихна окуражително:
— За щастие, днес няма да ви потрябват научни познания. Разчитайте на собствения си здрав разум. Независимо от заповедите, които получавате, правете само онова, което прецените, че е редно. Разбирате ли ме?
Момчето кимна, вперило широко отворените си очи в Гамаш.
— Когато всичко свърши, ще се върна да поговорим за Sûretè и за академията.
— Да, сър.
— Всичко ще е наред — обеща Гамаш.
— Да, сър.
Но нито единият от двамата не вярваше напълно в това.
На изхода главен инспектор Гамаш за момент се разтревожи, когато подаде бележката и изчака да получи пистолета си. Но накрая му върнаха оръжието и детективът бързо се насочи към автомобила си. Нямаше повече работа тук.
Пиер Арно почти със сигурност бе мъртъв. Убили го бяха преди шест месеца, а онзи човек бе заел неговото място. Арно не можеше да каже нищо, защото вече не бе сред живите. Заместителят му не можеше да каже нищо, защото не знаеше нищо. Всички надзиратели, които познаваха Арно, бяха прехвърлени на други места.
Изчезването на Арно означаваше много за главния инспектор. Означаваше, че преди време Пиер Арно е бил в центъра на случващото се, но сега вече нямаха нужда от него.
Някой друг бе взел юздите в ръцете си. А Гамаш знаеше кой бе този някой.
Седна в колата и си провери електронната поща. Имаше съобщение от зоопарка.
Жорж Ренар, настоящият министър-председател на Квебек, бе учил строително инженерство в Политехническия институт през 70-те години на XX век. Първата му работа била в компанията "Ле Сервиз Акведукт" в отдалечените северни райони на Квебек.
Ето каква бе връзката между "Акведукт" и Ренар. Но защо името на Арно също бе свързано с тази фирма?
Гамаш продължи да чете съобщението. Ренар бе започнал първата си работа в "Ла Гранд", по онова време най-големия строителен обект в света. Изграждането на огромния язовир и хидроелектроцентралата към него.
Ето я и връзката между Пиер Арно и Жорж Ренар. Когато са били млади, и двамата са работили в един и същ район. Първият бил полицейски служител в резервата на индианците кри, а вторият участвал в строежа на язовира, който щял да унищожи резервата.
Там ли се бяха срещнали за пръв път? Възможно ли бе техният план да се е зародил още тогава? Четиресет години ли бе узрявал? Преди една година заговорът за взривяване на язовирната стена почти бе успял. Но Гамаш го бе спрял. И заради него главният инспектор, Бовоар и много други се бяха озовали в онази фабрика.
Сега парченцата на пъзела започваха да си идват по местата. Откъде терористите знаеха уязвимото място на огромния язовир? До ден днешен главният инспектор не разбираше как онези млади мъже, които шофираха камионите, натъпкани с експлозиви, бяха успели да стигнат толкова далеч и да намерят единственото слабо място в монолитната структура.