Поеха надолу по склона към къщата на Емили Лонпре. Това се казваше в краткото съобщение, което Гамаш бе изпратил по електронната поща.
"Идете при Емили." Разбрали бяха какво означава.
Да си тръгват. да се махат. Нямаше безопасно място, където да се укрият, но поне можеха да се настанят удобно, докато чакат.
Вече идваха, пътуваха към тях. Терез Брюнел знаеше. Всички знаеха.
Вече идваха и скоро щяха да са тук.
Чу се кратък електронен сигнал и Ламбер провери съобщението, което тъкмо бе пристигнало на телефона й.
"Шарпантие изгуби следата."
Ламбер предполагаше, че главният комисар ще избухне, и се изненада, когато той просто кимна:
— Няма значение.
Франкьор бързо тръгна по коридора и се насочи към асансьора.
"Къде е Гамаш?" — написа съобщение на Тесие.
"На моста "Жак Картие". Да продължаваме ли да го следим?"
"Не. Той очаква да правим точно това. Иска да ни отклони. Действа като примамка."
Франкьор даде нареждания на Тесие, после се върна за кратко в кабинета си. Ако Гамаш бе тръгнал към централата на Sûretè, нямаше да ги намери тук. Главният комисар бе почти сигурен в намеренията на колегата си. Гамаш знаеше, че го следят, и искаше да го наблюдават. А не да тръгват на юг. Към онова селце, скрито толкова добре.
Но вече бе открито.
— Мисля, че е по-добре да не го правим, Жером — каза Терез, когато съпругът й понечи да запали огъня в камината.
Той кимна, седна до нея на дивана и заедно впериха поглед във вратата. Завесите бяха дръпнати пред прозорците на фасадата, лампите бяха угасени. Никол седеше на едно от креслата и също наблюдаваше вратата.
— Какво правехте накрая? — обърна се Терез към младата полицайка.
— Ъм?
— На компютъра, когато ви повиках да тръгваме. Какво правехте?
— А, нищо.
Жером също насочи вниманието си към дребничката жена:
— Правели сте нещо на компютъра?
— Заложих бомба — заяви Никол с предизвикателен тон.
— Бомба ли? — възкликна Терез, но после забеляза, че Жером се усмихва, докато се вглежда внимателно в полицай Никол.
— Има предвид логическа бомба. Нали така?
Никол кимна.
— Нещо като кръстоска между супервирус и бомба със закъснител — обясни Жером на съпругата си. — Какво сте го програмирали да задейства? — попита мъжът Никол.
— Нищо хубаво — отвърна младата полицайка дръзко, сякаш искаше да предизвика доктор Брюнел да я смъмри. Но Жером само се усмихна и поклати глава:
— Жалко, че не се сетих и аз да го направя.
Тримата отново потънаха в мълчание, като поглеждаха ту към дръпнатите завеси, ту към затворената врата.
Само Жил стоеше с гръб към вратата. Взираше се през прозорците, които гледаха към задния двор. Те не бяха скрити зад завеси и Жил виждаше затрупаната от сняг градина и гората отвъд нея. И високите дървета, които му шепнеха. Утешаваха го. Прощаваха му.
Едрият мъж продължи да гледа към гората дори когато се чуха първите стъпки по верандата. Когато замръзналият сняг изскърца под нечии ботуши.
Зърнаха сянка, която мина край прозорците.
После стъпките спряха пред вратата.
И някой почука.
ТРИЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Арман Гамаш спря колата си пред малката къща. От стрехите висяха гирлянди с коледни лампички, а на входната врата бе окачен венец. Всички празнични украси бяха налични. Липсваха само уют и радост. Гамаш се запита дали това бе видно дори за хората, които не знаеха каква мъка бе сполетяла този дом.
Натисна копчето на звънеца.
И зачака.
Комисар Терез Брюнел стана и отиде до вратата. Вървеше с изправени рамене и решителен поглед. Стиснала в ръка пистолета зад гърба си, тя отвори.
На верандата стоеше Мирна Ландерс.
— Трябва да дойдете у нас — заговори тя припряно и премести поглед от Терез към хората зад нея. — Побързайте, не знаем кога ще пристигнат.
— Кои? — попита Жером. Навел се бе и държеше Хенри за нашийника.
— Онези, от които се криете. Тук ще ви намерят, но едва ли ще дойдат да ви търсят у нас.
— Какво ви кара да мислите, че се крием? — поинтересува се Никол.
— Защо иначе ще идвате тук? — отговори с въпрос Мирна, която ставаше все по-неспокойна. — Не изглеждаше да сте на почивка, а и наоколо няма магазини с големи намаления, където да пазарувате. Когато видяхме, че цяла нощ работихте в училището, а после слязохте насам и носехте кашони с документи, предположихме, че нещо не е наред.