Тъмнокожата жена се загледа в лицата пред себе си и добави:
— Прави сме, нали? Открили са къде сте.
— Наясно ли сте какво ни предлагате? — попита Терез.
— Сигурно място — отвърна Мирна. — Всеки има нужда от такова място поне веднъж в живота си.
— Хората, които ни търсят, не идват с намерението просто да си поговорим — обясни комисар Брюнел, без да сваля поглед от очите на Мирна. — Не искат да преговарят, дори не искат да ни заплашват. Идват, за да ни убият. И ще убият и вас, ако ни намерят в дома ви. Боя се, че няма сигурно място за нас.
Терез искаше Мирна да разбере ситуацията. А Мирна стоеше пред нея, видимо уплашена, но и решителна. Комисар Брюнел си помисли, че й прилича на някого от "Гражданите на Кале"[90] или на онези момчета, които бяха изобразени на стъклописа в местната църква.
Мирна кимна без колебание:
— Арман не би ви довел тук, ако се съмняваше, че ще ви защитим. А той къде е? — попита едрата жена и надникна в стаята.
— Отклонява им вниманието — обади се Никол, която най-накрая бе разбрала защо началникът й бе взел мобилния си телефон и се бе качил на колата си, макар да беше ясно, че така със сигурност ще го проследят.
— Ще успее ли? — попита Мирна.
— Поне за известно време може би — рече Терез, — но въпреки това ще дойдат да ни търсят тук.
— И ние така предположихме.
— Вие?
Мирна се извърна и погледна към улицата, а Терез проследи погледа й. На затрупаната от снега пътека стояха Клара, Габри, Оливие и Рут с Роза.
Краят на пътя.
— Идвайте — подкани ги отново Мирна.
И те я последваха.
— Bonjour, казвам се Арман Гамаш и съм от Sûretè du Quèbec.
Говореше тихо. Не шепнеше, но бе снишил гласа си достатъчно, за да не го чуят момичетата, които го наблюдаваха от дъното на коридора, зад гърба на баща си.
Гаетан Вилньов изглеждаше съсипан. Стоеше на крака само защото знаеше, че ако си позволи да рухне, ще падне върху децата си. Момиченцата видимо бяха на не повече от десетина години и се взираха в непознатия пред вратата с ококорени очи. Гамаш се питаше дали новините, които им носи, щяха да ги облекчат, или да ги наранят още по-дълбоко. Или дори нямаше да раздвижат повърхността на техния океан от скръб.
— Какво искате? — попита мосю Вилньов. Не се противопоставяше на главния инспектор. Не му бяха останали сили за това. Но и не го пускаше да прекрачи прага.
Гамаш се приближи към Вилньов с няколко сантиметра и добави:
— Аз съм началникът на отдел "Убийства".
При тези думи очите на мосю Вилньов се разшириха. Огледа Гамаш, сетне отстъпи встрани:
— Това са дъщерите ни, Меган и Кристиан.
Главният инспектор забеляза, че мъжът все още говори в множествено число.
— Bonjour — обърна се към момичетата и се усмихна. Не лъчезарно, а топло. След това отново насочи вниманието си към баща им. — Бих искал да поговорим на четири очи.
— Излезте навън да си поиграете, момичета — рече мосю Вилньов на дъщерите си. Подкани ги любезно. Не беше заповед, а молба и децата се подчиниха. Мъжът затвори вратата и отведе Гамаш в малка, но симпатична кухня в задната част на къщата.
Беше подредено, всички чинии бяха измити. Детективът се почуди дали Вилньов бе почистил, за да поддържа дома спретнат заради момичетата, или момичетата го бяха направили, за да помогнат на своя скърбящ и съкрушен баща.
— Кафе? — предложи мосю Вилньов. Гамаш прие и докато домакинът му наливаше чаша, разгледа кухнята.
Одри Вилньов бе навсякъде. В аромата на канела и индийско орехче от коледните курабийки, които сигурно бе изпекла, и в снимките на вратата на хладилника, където се виждаше усмихнатото семейство на излет сред природата и на рожден ден в "Дисни Уърлд".
Имаше и рисунки с пастели, поставени в рамки. Рисунки, които само в очите на един родител бяха произведения на изкуството.
Този дом бе пълен с щастие допреди няколко дни, когато една сутрин Одри Вилньов бе тръгнала за работа и така и не се бе върнала.
Мосю Вилньов сложи чашите с кафе на масата и двамата мъже седнаха.
— Идвам да ви съобщя новина и да ви задам няколко въпроса — започна Гамаш.
— Одри не се е самоубила.
Главният инспектор кимна:
— Още не е официално, а може и да греша…
— Но не смятате, че е така, нали? Според вас Одри е била убита. Някой й го е причинил. И аз мисля същото.
90
Скулптурна група на Огюст Роден, посветена на обсадата на френския град Кале през 1346 г. по време на Стогодишната война. — б. пр.