— Имате ли предположения кой може да го е направил? — Гамаш забеляза искрици на оживление и решимост в очите на човека пред себе си. Вилньов се замисли за миг. Сетне поклати глава.
— Забелязали ли сте нещо различно напоследък? Посетители, телефонни обаждания?
Вилньов отново поклати глава:
— Нищо. През последните седмици беше доста раздразнителна. Обикновено не беше такава. Нещо я тормозеше, но онази сутрин изглеждаше по-добре.
— Знаете ли защо е била разстроена? — поинтересува се Гамаш.
— Боях се да попитам… — мъжът замълча за миг и сведе поглед към чашата си с кафе —… защото можеше причината да е у мен.
— Съпругата ви имаше ли кабинет или работно място тук, в дома ви?
— Ето там — кимна Вилньов към малко бюро в кухнята. — Но другите полицаи взеха всичките й документи.
— Всичките? — попита Гамаш, изправи се и отиде до бюрото. — Да сте намирали нещо, което може би е държала скрито? Ако позволите…
Посочи с жест бюрото и Вилньов кимна.
— Огледах, след като си тръгнаха. Преобърнаха цялата къща.
Домакинът наблюдаваше как Гамаш умело и бързо претърси бюрото, но не откри нищо.
— Компютър? — попита детективът.
— Взеха го. Казаха, че ще го върнат, но още не са. Стори ми се необичайно за… — мъжът си пое въздух —… самоубийство.
— Необичайно е — съгласи се Гамаш, върна се до кухненската маса и седна. — Съпругата ви работеше в Министерството на транспорта, нали? С какво се занимаваше?
— Въвеждаше доклади в компютъра. Казваше, че всъщност е доста интересно. Одри обича нещата да са подредени. Организирани. Когато пътуваме, винаги има план и резервен план. Често се шегувахме с нея заради това.
— В кой отдел работеше?
— Договори.
Гамаш отправи мислена молитва, преди да зададе следващия си въпрос:
— Какъв вид договори?
— Техническа документация. Когато някоя фирма спечели обществена поръчка, тя трябва редовно да подава доклади за текущия напредък при изпълнението на договора. Одри въвеждаше данните във файлове.
— Отговаряше ли за определен географски район?
Вилньов кимна:
— Одри беше старши експерт и отговаряше за ремонтите на територията на Монреал. Районът с най-натоварено движение. Често се шегувах с нея, защото винаги ми се е струвало иронично.
— Кое?
— Че работеше в Министерството на транспорта, но мразеше да се движи по магистралите и особено много ненавиждаше тунела.
Гамаш се вцепени.
— Кой тунел?
— "Вил Мари". Минаваше през него на път за работа.
Главният инспектор усети как сърцето му се разтуптява бясно. Това трябваше да е. Одри Вилньов се е страхувала, защото е знаела, че тунелът не е бил ремонтиран. "Вил Мари" се простираше на голямо разстояние под улиците на Монреал. Ако се срутеше, това щеше да доведе до верижна реакция в метрото, в целия подземен град. И щеше да повлече със себе си самото ядро на мегаполиса.
Детективът се изправи, но ръката на Гаетан Вилньов върху рамото му го спря.
— Почакайте. Кой я уби?
— Все още не мога да ви кажа.
— Можете ли поне да ми кажете защо?
Гамаш поклати глава:
— Скоро може да ви посетят други полицаи, които ще ви разпитват за моето идване.
— Ще им кажа, че не сте били тук.
— Не, недейте. Вече знаят, че съм идвал. Ако ви попитат, разкажете им всичко. Какво съм ви попитал и какво сте ми отговорили.
— Сигурен ли сте?
— Да.
Двамата мъже тръгнаха към вратата.
— Мога да ви кажа, че съпругата ви е загинала, защото се е опитала да предотврати ужасна катастрофа. Искам и вие, и момичетата да го знаете. — Гамаш замълча за кратко. — Днес не излизайте. Стойте си у дома с момичетата. Не ходете в центъра на Монреал.
— Защо? Какво ще се случи? — попита Вилньов. Кръвта се бе отцедила от лицето му.
— Просто си стойте тук — повтори детективът категорично.
Вилньов се опита да разгадае изражението на Гамаш:
— Боже мой, опасявате се, че няма да можете да го спрете, нали?
— Наистина трябва да вървя, мосю Вилньов.
Главният инспектор си облече палтото, но се сети за нещо, което съпругът бе споменал за Одри.
— Казахте, че жена ви е изглеждала щастлива онази сутрин. Знаете ли каква е била причината?
— Предположих, че се радваше, защото щяха да имат коледно празненство в службата. Уши си нова рокля специално за случая.
— Вие бяхте ли поканен?
— Не. Имахме споразумение. Тя не идваше на коледните празненства в моята служба, а аз не ходех на нейните. Но ми се стори, че с голямо нетърпение очакваше това парти.