Вилньов изглеждаше смутен.
— Какво има? — попита Гамаш.
— Нищо. Лични работи. Нямат общо със случилото се.
— Кажете ми.
Вилньов се вгледа в лицето на главния инспектор и явно разбра, че няма какво да губи, затова призна:
— Просто се чудех дали не ми изневерява. Едва ли, никога не би постъпила така, но с тази нова рокля… От доста време не си бе шила рокли. И изглеждаше много щастлива. Отдавна не я бях виждал такава.
— Разкажете ми повече за това празненство. Само служители на министерството ли присъстват?
— Предимно. Министърът на транспорта винаги се появява, но за кратко. А тази година се носеха слухове, че ще имат специален гост.
— Кой?
— Премиерът. На мен не ми изглеждаше кой знае какво, но Одри беше много развълнувана.
— Жорж Ренар?
— Oui. Може би затова си уши роклята. Искала е да го впечатли.
Вилньов отправи поглед към дъщерите си, които правеха снежен човек в дворчето пред къщата. Арман стисна ръката на Гаетан Вилньов, помаха на момичетата и се качи в колата си.
Поседя няколко минути, докато осмисляше информацията. Подозираше, че на прицел е тунелът "Вил Мари".
Почти бе сигурно, че Одри Вилньов бе осъзнала нередностите, докато е въвеждала данните от докладите. Години наред бе работила с документация за ремонтни дейности и можеше да разбере кога работата е била свършена добре или зле. Или изобщо не е била свършена.
Дори бе възможно да си е затваряла очите, както са постъпвали много от колегите й. Докато един ден осъзнала, че не може повече да продължава така. Какво бе направила Одри Вилньов в онзи момент? Била е организирана и дисциплинирана жена. Сигурно се бе заела да събира доказателства, преди да каже на когото и да е.
И докато е търсела доказателства, е попаднала на неща, които не е трябвало да вижда. Много по-лоши от умишлената безстопанственост, от корупцията, от неизвършените ремонти на места, където е имало отчайваща нужда от тях.
Попаднала е на намеци за план, който да ускори катастрофата.
И тогава? В мислите си Гамаш трескаво свързваше събития и факти. Как би постъпила една чиновничка, ако открие данни за огромна по размери корупция и конспирация? Би отишла при началника си. А ако той не й повярва, би отишла при неговия началник.
Въпреки това никой не бе реагирал.
Това обясняваше напрежението. Раздразнителността й.
А каква ли беше причината за радостта й в последния й ден?
Организираната Одри Вилньов трябва да е имала план "Б". Решила да си ушие нова рокля за коледното празненство. Рокля, която би направила впечатление на един възрастен политик. Одри щяла да се приближи към него уж случайно. Може би да пофлиртува, да се опита да останат насаме.
Тогава щяла да му разкаже какво е открила.
Премиерът Ренар щял да й повярва, била уверена в това.
"Да — мислеше си Гамаш, докато потегляше с колата към центъра на Монреал, — Ренар със сигурност е знаел, че жената казва истината."
Няколко пресечки по-нататък спря, за да се обади от уличен телефон.
— Домът на семейство Лакост — чу се тъничък гласец. — Мелани е на телефона.
— Майка ти вкъщи ли си е, Мелани?
"Моля те — повтаряше наум Гамаш, — моля те!"
— Момент, s'il vous plait. — После се раздаде вик: — Мамо, мамо! На телефона!
След няколко секунди се чу гласът на инспектор Лакост:
— Оиi?
— Изабел, не мога да говоря дълго. Целта им е тунелът "Вил Мари".
— Боже мой! — промълви Лакост.
— Трябва да го затворим. Незабавно.
— Ясно.
— Още нещо, Изабел. Подадох си оставката.
— Да, сър. Ще кажа на всички. Предполагам, че ще искат да разберат.
— Успех — пожела й Гамаш.
— А вие? Къде ще отидете?
— Връщам се в Трите бора. Оставих нещо там. — Замълча за миг, сетне добави: — Можеш ли да намериш Жан Ги, Изабел? Моля те да се погрижиш днес да е в безопасност.
— Ще се постарая да го държа колкото се може по-далеч от това, което предстои.
— Merci.
Гамаш затвори, обади се на Ани да я предупреди да не се приближава до централната част на града и след това се качи в колата си.
Силвен Франкьор се возеше на задната седалка на черния джип. До него седеше Тесие. В огледалото за обратно виждане забеляза бус без никакви обозначения, в който пътуваха още двама полицаи заедно с необходимото оборудване.
Франкьор се радваше на тази възможност да се измъкне от града предвид онова, което се очакваше да се случи. Далеч от неприятностите и далеч от възможните обвинения. Нито едното от двете нямаше да го застигне, ако успееше да се добере до селото навреме.