Наближаваше решаващият момент.
— Гамаш не е отишъл в централното управление — прошепна Тесие, след като провери устройството си. — Намира се в източната част на Монреал. В дома на Вилньов. Да изпратя ли колеги да го заловят?
— Защо да си правим труда? — отвърна Франкьор с усмивка. Всичко се нареждаше идеално. — Претърсихме там. Нищо няма да намери. Остава му толкова малко време, а той го пропилява. Мисли си, че ще тръгнем след него. Нека си мисли.
Тесие не бе успял да намери Трите бора на нито една карта, но това нямаше никакво значение. Знаеха приблизителното местоположение, защото сигналът на Гамаш винаги изчезваше в тази околност. Но "приблизително" не беше достатъчно за прецизния Франкьор. Главният комисар не искаше никакво бавене, никакви неизвестни. Затова бе заложил на сигурно. На човек, който знаеше точно къде се намира селото.
Франкьор погледна измъчения мъж, който седеше зад волана.
Жан Ги Бовоар здраво стискаше кормилото и с безизразно лице караше право към Трите бора.
Оливие погледна през прозореца. От мансардния апартамент на Мирна се разкриваше панорамна гледка над селото, отвъд трите огромни иглолистни дървета и към главния път, по който се излизаше от Трите бора.
— Нищо — обяви русокосият мъж и отново седна до Габри, който отпусна едрата си длан върху финото коляно на Оливие.
— Отмених репетицията на хора — каза Габри. — Май не трябваше. По-добре всичко да си върви постарому. — Погледна Оливие. — Страхувах се да не се изпусна.
— Да се изпуснеш? — попита Никол.
След кратко и напрегнато мълчание Габри се разсмя.
— Браво, моето момиче — обади се Рут.
Сетне отново се спусна тишина. Тежестта на очакването.
— Ще ви разкажа една приказка — рече Мирна и придърпа стола си по-близо до печката.
— Не сме в детската градина — заяде се Рут, но въпреки това настани Роза в скута си и се обърна към Мирна.
Оливие и Габри, Клара, Жил и полицай Никол също се приближиха със столовете си и образуваха кръг около сгряващото огнище. Жером Брюнел направи няколко крачки към групата, но Терез остана до прозореца, загледана навън. Хенри легна до Рут и се вторачи в Роза.
— Страшна ли е тази приказка? — попита Габри.
— Донякъде — отвърна Мирна. Взе дебел плик от масичката за кафе. На него с прилежен почерк бе изписано: "За Мирна".
На масата лежеше още един такъв плик. Той бе надписан: "За инспектор Изабел Лакост. Моля, предайте лично".
Тъмнокожата книжарка бе намерила двата плика в пощенската си кутия рано сутринта. Докато си пиеше кафето, бе прегледала съдържанието на плика, който бе адресиран до нея. Другият, предназначен за Изабел Лакост, стоеше запечатан, макар да подозираше, че в него има абсолютно същото.
— Имало едно време един беден фермер — започна Мирна. — Двамата със съпругата му се молели за деца. Земята им била безплодна и като че ли жената — също. Тя толкова отчаяно искала дечица, че тръгнала на път за Монреал и отишла чак в Ораторията, при брат Андре. Изкачила многобройните каменни стъпала, като пълзяла на колене. През цялото това време повтаряла молитвата "Аве Мария"…
— Варварщина — смотолеви под носа си Рут.
Мирна млъкна и изгледа възрастната поетеса:
— Слушай внимателно, де! Това има значение за историята по-нататък.
Някоя от двете — Рут или Роза — промърмори: "Фак-фак-фак". Но се заслушаха.
— И се случило чудо — продължи разказа си Мирна. — Осем месеца по-късно, един ден след смъртта на брат Андре, в малка фермерска къщурка, в сърцето на провинция Квебек, се родили пет бебета с помощта на акушерка и на техния баща. Отначало фермерът бил в пълен потрес, но после взел дъщерите си на ръце, прегръщал ги и открил в себе си такава любов, каквато не бил изпитвал никога до онзи миг. Така се чувствала и жена му. Това бил най-щастливият ден в живота им. И последният такъв.
— Разказваш ни за петзначките Уеле — обади се Клара.
— Така ли мислиш? — попита Габри.
— Повикали лекар — говореше Мирна с мелодичен и спокоен глас, — но той не си направил труда да излезе във виелицата, за да иде в някаква бедняшка ферма, където щели да му платят с ряпа, ако изобщо можели да си платят. Затова лекарят се върнал в леглото си и оставил акушерката да свърши работата. На следващата сутрин, когато разбрал, че са се родили петорка близначки и всичките били живи и здрави, той все пак отишъл. Снимал се с новородените момиченца.
Мирна отново замълча и огледа събралите се около нея хора, като задържа погледа си върху всеки от тях. Снишила бе глас, сякаш канеше присъстващите да се включат в някакъв заговор.