— В онзи ден се родили не само петзначките. Родил се мит. Но освен него още нещо се появило на бял свят. Нещо с дълга и черна опашка. — Гласът на Мирна бе приглушен и всички се наведоха към нея. — Родило се убийство.
Колата на Арман Гамаш се носеше през тунела "Вил Мари". Детективът бе обмислил варианти, в които не минаваше през тунела. Заобикаляше го. Но това беше най-бързият начин да стигне до моста "Шамплен" и да излезе от Монреал, за да поеме по пътя към Трите бора.
Докато шофираше през дългия и тъмен тунел, забеляза пукнатините. Липсващите плочки и оголената арматура. Как бе възможно толкова често да бе минавал по този маршрут и да не бе обърнал внимание досега?
Вдигна крак от педала за газта и колата му дотолкова забави скоростта си, че останалите шофьори започнаха да натискат клаксоните си. Жестикулираха, когато го задминаваха.
Но Гамаш почти не ги забелязваше. В мислите си се връщаше към разговора с мосю Вилньов.
Взе следващата отбивка и намери телефон в някакво кафене.
— Bonjour — поздрави го тихият и уморен глас.
— Мосю Вилньов, обажда се Арман Гамаш.
В отговор получи мълчание.
— От Sûretè. Бях у вас преди малко.
— Да, разбира се. Не запомних името ви.
— От полицията върнаха ли автомобила на жена ви?
— Не, но ми дадоха вещите, които бяха намерили вътре.
— Някакви документи? Куфарче?
— Имаше куфарче, но не ми го върнаха.
Главният инспектор разтри лицето си и с изненада усети под дланите си наболата брада. Нищо чудно, че Вилньов не беше склонен да го покани в дома си. Гамаш си каза, че сигурно прилича на скитник с тази прошарена набола брада и синината на лицето.
Съсредоточи отново мислите си. Одри Вилньов се бе подготвяла за коледното празненство. Била е развълнувана, радостна, може би дори е изпитвала облекчение. Най-после е имала възможност да разкаже онова, което е открила, на някого, който е можел да предприеме мерки.
Вероятно е усетила как огромен товар пада от плещите й.
Но също така е осъзнавала, че министър-председателят на Квебек не може да приеме думите й за чиста монета, независимо колко привлекателна изглеждала в новата си рокля.
Трябвало да му предостави доказателства. Доказателства, които е носела със себе си на тържеството.
— Allo? — обади се Вилньов. — Още ли сте на телефона?
— Един момент, моля — отвърна Гамаш. Почти бе стигнал. Близо бе до отговора.
Одри може би е носела малка дамска чантичка, но не и куфарче, папка или просто листове хартия. Тогава как е смятала да връчи доказателствата на премиера?
Одри Вилньов бе убита заради информацията, която бе открила, и заради онова, което не бе успяла да открие. Последната крачка е щяла да я отведе до човека, който стои зад всичко.
Същия човек, с когото смятала да разговаря. Премиера Жорж Ренар.
— Удобно ли е да се върна? — попита Гамаш. — Трябва да разгледам вещите, които са били в колата й.
— Не са много — рече Вилньов.
— Все пак искам да ги видя.
Главният инспектор затвори телефона, обърна колата и отново мина през тунела "Вил Мари" със затаен дъх като дете, което минава през гробище. Няколко минути по-късно спря пред дома на семейство Вилньов.
Жером Брюнел седна на подлакътника на креслото на Мирна. Всички останали се бяха навели по-близо до разказвачката, за да чуят историята. За чудеса, митове и убийства.
Изключение правеше Терез Брюнел. Тя стоеше край прозореца и слушаше разказа, но погледът й бе насочен навън. Наблюдаваше пътищата, които водеха към селото.
Слънцето грееше ярко и небето беше чисто. Прекрасен зимен ден. А зад нея се разказваше мрачна история.
— Момиченцата били отнети от майката и бащата още като бебета — продължи Мирна. — По онова време правителството нямало нужда да дава обяснения, но все пак се обосновало чрез добрия лекар, който намекнал, че макар да били свестни хора, съпрузите Уеле били умствено изостанали. Може би дори по рождение. Бивало ги да отглеждат крави и прасета, но не и пет малки ангелчета. Петзначките били дар от Бога, последното чудо, сътворено на Земята от брат Андре, и като такива принадлежали на цял Квебек, а не на някакъв фермер, който едва свързвал двата края. Освен това доктор Бернар намекнал, че съпрузите Уеле получили щедро заплащане, за да се откажат от момиченцата. И хората повярвали.
Клара погледна Габри, той погледна Оливие, а той — Рут. Всички бяха вярвали, че петзначките са били продадени от алчните си родители. Това беше ключов момент в приказната история. Сестрите не само били родени, но след това били спасени.