— Но какво все пак е искала да каже? — попита Оливие. — Че Виржини е жива?
— Оставила е последната подсказка под моята коледна елха, защото си е мислела, че няма да се върне — обясни Мирна. — На картичката пишеше, че това е ключът за дома й. Той щеше да отключи всички тайни.
— Нейният албатрос — добави Рут.
— Подарила ти е албатрос? — обади се Никол. В това село и сред тези хора вече нищо не можеше да я изненада.
Мирна се разсмя:
— В известен смисъл, да. Подари ми зимна шапка. Предположихме, че може тя да я е плела, но шапката изглеждаше твърде стара. Към нея беше пришит етикет. На него пишеше "МА".
— Ма — каза Габри, — значи е била на майка й.
— Ти как се обръщаше към твоята майка?
— Ма — отвърна Габри. — Мама.
Настъпи мълчание. Мирна кимна:
— "Мама". Не "ма". Това са инициали, както на всички други шапки. Мадам Уеле не е изплела тази шапка за себе си.
— Е, тогава чия е била? — попита Рут.
— На убиеца на Констанс.
Вилньов позвъни на звънеца и съседката му отвори вратата.
— Гаетан — посрещна го жената, — идваш да вземеш момичетата ли? Играят си в мазето.
— Non, merci, Селест. Всъщност исках да те попитам дали може да ползваме компютъра ти. Полицаите взеха моя.
Селест премести погледа си от Вилньов към едрия небръснат мъж с насинено лице и порязана буза. Не изглеждаше никак сигурна, че трябва да се съгласи.
— Моля те — рече Вилньов. — Важно е.
Селест отстъпи, но продължи внимателно да следи Гамаш с поглед, докато двамата мъже бързо крачеха през къщата към трапезарията, където върху малко бюро бе разположен лаптопът. Без да губи време, главният инспектор пъхна флашпаметта в USB порта. На екрана моментално се отвори прозорец.
Гамаш щракна върху първия файл. После върху следващия. Забелязваше различни думи.
Пропусклив. Некачествен. Разпадане.
Но една определена дума го накара да спре и да се втренчи в нея.
Опора.
Бързо започна да се връща назад, още по-назад, накрая спря да щрака и се изправи толкова рязко, че Селест и Гаетан отскочиха.
— Може ли да използвам телефона ви?
Без да дочака отговор, грабна слушалката и започна да набира.
— Изабел, не е тунелът. Мостът е. Мостът "Шамплен". Мисля, че експлозивите са закрепени за мостовите опори.
— Опитвах се да се свържа с вас, сър. Не искат да затворят тунела. Не ми вярват. Нито пък на вас. Щом отказват да затворят тунела, със сигурност няма да затворят и моста.
— Изпращам ти доклада по електронната поща — каза Гамаш и седна отново пред компютъра, като затрака по клавиатурата. — Ще имаш доказателство. Затвори моста, Изабел. Ако трябва, легни на платното, не ме интересува. И повикай екипа за обезвреждане на бомби.
— Да, сър. Patron, има още нещо.
Детективът се досети по интонацията й:
— Жан Ги?
— Не мога да го намеря. Не е в офиса, не е и у тях. Опитах да се свържа с него на мобилния му телефон. Изключен е.
— Благодаря ти за усилията — рече Гамаш. — Сега просто затвори моста.
Главният инспектор благодари на Селест и на Гаетан Вилньов и тръгна към вратата.
— Значи е мостът? — попита Вилньов.
— Съпругата ви е разбрала за плановете, свързани с него — потвърди Гамаш, след като вече бе извън къщата и бързо крачеше към колата си. — Опитала се е да ги спре.
— Затова са я убили — предположи Вилньов, вървейки след детектива.
Гамаш спря и се обърна към мъжа:
— Oui. Отишла е на моста, за да види с очите си. Имала е намерение да занесе доказателствата и това — той посочи флашпаметта — на коледното празненство. Щяла е да ги предаде на някого, за когото е смятала, че може да му има доверие.
— Убили са я — повтори Вилньов, като се мъчеше да проумее значението на тези думи.
— Не е паднала от моста — заяви Гамаш. — Убили са я долу, когато е слязла, за да огледа опорите.
Детективът се качи в колата си и заръча на вдовеца:
— Приберете дъщерите си. Отидете на хотел, вземете с вас и съседката, и нейното семейство. Не използвайте кредитната си карта. Плащайте в брой. Оставете мобилните си телефони в домовете си. Не напускайте хотела, докато не свърши всичко това.
— Защо?
— Защото изпратих файловете от компютъра на съседката ви и се обадих от телефона й. Ще разберат, че вече зная. И че вие знаете. Скоро ще дойдат. Тръгвайте. Побързайте.