Вилньов пребледня и отстъпи няколко крачки назад, сетне обърна гръб на колата и побягна през леда и снега, като викаше имената на дъщерите си.
— Сър — каза Тесие, свел поглед към съобщенията си, — трябва да видите това.
Подаде мобилния си телефон на главен комисар Франкьор.
Гамаш се бе върнал в дома на семейство Вилньов. От компютъра на съседката бе изпратен имейл до инспектор Лакост.
Когато Франкьор видя какво по-точно бе изпратил Гамаш, лицето му се вкамени.
— Залови Вилньов и съседката му — нареди тихо на Тесие. — Хвани и Гамаш и Лакост. Разчисти тази бъркотия.
— Да, сър.
Тесие знаеше какво означава "да разчисти бъркотията". Така бе "очистил" и Одри Вилньов.
Докато инспекторът даваше нареждания по телефона, главният комисар се загледа през прозореца на автомобила, а навън равните земеделски поля отстъпиха пред хълмове, гори, после и планини.
Франкьор знаеше, че Гамаш е все по-близо до целта си. Но те също бяха.
Главен инспектор Гамаш проточи врат и се опита да види какво причиняваше задръстването. Автомобилите по тясната квартална уличка едва помръдваха. На кръстовището с главния път детективът забеляза градски полицай и ограждения. Спря до колегата си.
— Продължавайте — нареди полицаят, без дори да погледне кой е шофьорът.
— Защо сме спрели? — попита Гамаш.
Служителят на реда го погледна така, сякаш беше ненормален.
— Не знаете ли? Парадът на Дядо Коледа. А сега тръгвайте, че пречите на движението.
Терез Брюнел стоеше встрани от прозореца и се вглеждаше през него.
Знаеше, че не остава много време.
И все пак слушаше разказа на Мирна. Историята с дълга опашка. Простираше се десетилетия назад в миналото. Почти отвъд паметта на живите.
Стигаше чак до един светец, едно чудо и една плетена коледна шапка.
— "МА" — рече Мирна. — Това бил ключът. Всички шапки, изплетени от майка им, били обозначени с етикетчета с инициалите им. "МК" като Мари-Констанс и така нататък.
— А какво означавало това "МА"? — попита Клара. Изброи наум имената на сестрите: Виржини, Елен, Жозефин, Маргьорит, Констанс. Никое не започваше с А.
Тогава очите на Клара се ококориха и блеснаха. Художничката погледна Мирна:
— Защо всички са си мислели, че са само пет? — попита. — Разбира се, че са имали и други.
— Какви други? — обади се Габри. Но Оливие вече бе схванал.
— Други деца — уточни русокосият мъж. — Когато им отнели момичетата, съпрузите Уеле си направили други деца.
Мирна кимаше бавно и наблюдаваше съселяните си, докато те постепенно осъзнаваха истината. Вече всичко изглеждаше толкова очевидно, колкото може би на Констанс й се бяха стрували очевидни намеците й. Но Мирна не бе проумяла този факт, докато не го бе прочела в писмото на Арман.
Когато отнели обичаните дъщери на Мари-Ариет и Изидор, те нямали друг избор, освен да си направят още деца.
В писмото си главен инспектор Гамаш обясняваше, че занесъл шапката в лаборатория за ДНК анализ. Открили бяха следи от неговото ДНК и от това на Мирна. Те двамата бяха докосвали шапката наскоро. Но резултатите бяха показали също наличие на ДНК от Констанс и от още един човек с много подобен генетичен профил.
Гамаш признаваше как е предположил, че става въпрос за бащата или за майката. Но лаборантът бе казал, че това ДНК вероятно принадлежи на друго дете от същото семейство.
— Друга сестра — каза Клара. — Мари-А.
— Но защо никой не е знаел за тази по-малка сестра? — попита Габри.
— Боже! — сопна се Рут и изгледа презрително едрия готвач. — Мислех си, че човек, който на практика е художествена измислица, би разбирал малко повече от митове.
— Е, ако видя горгона, веднага ще я разпозная. — Габри стрелна с изпепеляващ поглед старата поетеса, която сякаш се опитваше да го вкамени с взора си.
— Вижте — каза накрая Рут, — петзначките са били смятани за чудо, нали така? Щедра реколта, пожъната от безплодна земя. Прощалният дар на frére Андре. Е, какво щеше да стане, ако от същата майката се бяха пръкнали още деца? Чудото някак си се развенчава.
— Доктор Бернар и правителството смятали, че е снесла златните яйца и трябвало да спре дотам — допълни Мирна.
— Ако аз бях казал такова нещо, щяха да ме кастрират — промърмори Габри на Оливие.
— Че кой го интересува? — попита Оливие. — Искам да кажа, че петзначките са си били удивителни и това нямало да се промени, независимо колко на брой по-малки братя и сестри имали.
— Но били по-удивителни в качеството си на творение на благосклонния Господ — рече Мирна. — Правителството и Бернар ги представяли по този начин, за да изкарат пари. Не като цирково забавление, а като Божие творение. По времето на Голямата депресия и войната хората се тълпели да ги видят, но не защото били пет еднакви момиченца, а защото били символ на надеждата. Доказателство за съществуването на Бог. Щедър и благосклонен бог, който надарил една ялова жена с пет дечица. Но ако мадам Уеле изобщо не била ялова? Ако е родила и друго дете?