— А ако Христос не беше възкръснал? — обади се Габри. — Ако не бе превърнал водата във вино?
— Безплодието на мадам Уеле било жизненоважно за правителството и за Бернар. Ако не било то, нямало чудо — обясни Мирна. — Петзначките щели да бъдат просто интересен случай и нищо повече.
— Ако няма чудо, няма и пари — добави Клара.
— Затова следващото бебе заплашвало да срине всичко, което били съградили — предположи Рут.
— Щяло да им струва милиони долари — рече Мирна. — Детето трябвало да бъде скрито. Арман смята, че точно това се вижда в кадрите от кинопрегледа, когато Мари-Ариет затваря вратата на къщата след излизането на дъщерите си.
Всички си спомниха образа, запечатал се в умовете им. Малката Виржини реве. Опитва се да влезе вкъщи. Но вратата е затворена. Хлопната под носа й от собствената й майка. Не за да остави момичетата навън, а за да задържи по-малкото дете вътре. Да не допуска "МА" да се появи пред обектива на камерата.
— Констанс ни е казвала само едно за личния си живот — спомни си Габри, — че обичала да играе хокей със сестрите си. Но отборът по хокей се състои от шестима играчи, а не от петима.
— Именно — потвърди Мирна. — Когато Констанс ми разказа за отбора по хокей, изглежда, беше важно за нея, а на мен ми се стори просто като някакъв стар спомен. Като че ли изпробваше новопридобитата си свобода да споделя и бе решила да започне с нещо банално. Въобще не ми бе минало през ума, че това е ключът. Шест деца, а не пет.
— И аз не схванах — призна Рут, — а съм треньор на отбор.
— Ти си тиранин на отбор — заяде се Габри. — Не е същото.
— Но мога да броя — каза старицата. — Шестима играчи, не петима. — Замисли се за момент, докато разсеяно галеше главата и шията на Роза. — Представете си какво му е било на това дете. Изолирано, скрито. Гледало е как сестрите му се перчат под светлините на прожекторите, а то трябвало да се спотайва в тъмното. Като нещо срамно.
Всички мълчаха и се опитваха да си представят как се е чувствало детето. Имало е не само една разглезена сестра, а цели пет. И те не са били любимки само на родителите си, а на целия свят. Получавали са красиви рокли, играчки, бонбони, приказен дом. И цялото внимание.
А "МА" трябвало да стои настрана. Да се крие. В изгнание.
— И какво се случило? — попита Рут. — Да не би да твърдиш, че собствената сестра на Констанс я е убила?
Мирна вдигна плика, изписан грижливо с четливия почерк на Гамаш:
— Главен инспектор Гамаш вярва, че всичко е започнало с първата смърт. На Виржини. — Тъмнокожата книжарка се обърна към старицата. — Констанс е видяла какво се е случило. Елен също е била свидетел. Разказали са на останалите сестри и на никой друг. Това е била тайната им, която ги обвързвала.
— Тайна, която са отнесли в гроба — каза Рут. — Опитали се да я погребат. Виржини е била убита.
— Една от тях го е сторила — предположи Габри.
— Констанс е дошла, за да ти разкаже за това — рече Клара.
— След смъртта на Маргьорит най-накрая се е почувствала свободна да сподели — потвърди Мирна.
— Матей 10:36 — изрече Рут шепнешком. — "И врагове на човека са неговите домашни."
Жан Ги Бовоар шофираше по добре познатото шосе. Сега бе заснежено, но когато преди години го бе видял за пръв път, беше прашно. Клоните на дърветата, които сега стърчаха оголени над главата му, тогава бяха окичени с пъстра есенна премяна, а светлината прозираше през цветните листа. Кехлибарено, червено и топло жълто. Като витражни стъкла.
По онова време не бе обърнал внимание на красотата, която го обкръжаваше. Резервираността и цинизмът не му бяха позволили неприкрито да се диви на китното и спокойно селце, което се бе сгушило в долината.
Но го бе почувствал. Онова удивление. И покоя.
Днес обаче не чувстваше нищо.
— Колко още остава? — попита го Франкьор.
— Почти стигнахме — отвърна Бовоар. — Само няколко минути.
— Отбийте — нареди главният комисар и Бовоар се подчини.
— Ако главен инспектор Гамаш трябваше да си устрои база в селото, къде щеше да я разположи? — попита Франкьор.