— Но ако Констанс и Елен са били свидетели как тя е убила Виржини, биха ли искали отново да се виждат с нея? — попита Габри.
— Може да са й простили — предположи Рут. — Може да са разбрали, че ако те са били тежко травмирани, същото можело да се каже и за сестра им.
— А може да са предпочели да я държат близо до себе си — добави Клара. — По-добре познато зло, отколкото непознато.
Мирна кимна:
— Анет и съпругът й Албер вече живеели в квартала, когато сестрите се нанесли в съседната къща. Ако Анет била тяхна сестра, това означавало или че са й простили — Мирна се обърна към Рут, — или че са имали желание да я държат под око.
— Нея или него.
Всички погледнаха към Терез. Тя се взираше през прозореца, но явно бе слушала внимателно.
— Него ли? — учуди се Оливие.
— Албер, съседа — уточни Терез. Дъхът й замъгляваше стъклото на прозореца. — Може би не жена му е била сестра на петзначките, а той е бил техен брат.
— Права сте — потвърди Мирна и внимателно остави писмото на Гамаш на масата. — Експертът от лабораторията на Sûretè бил убеден, че третата ДНК проба е от мъж. Мари-Ариет изплела онази зимна шапка с ангелчета за сина си.
— Албер — обади се Рут.
След като Мирна не отговори, всички насочиха поглед към нея.
— Ако Изидор и Мари-Ариет са се сдобили със син — рече книжарката, — как биха го кръстили?
Настъпи тишина. Дори Роза бе спряла тихото си крякане.
— Старите грехове хвърлят дълги сенки. — Погледите се обърнаха към полицай Никол. — Как започнало всичко? Кой сътворил чудото?
— Frére Андре — промълви Клара.
— Андре — изрече Рут ясно насред притихналата стая. — Трябва да са го кръстили Андре.
Мирна кимна:
— Гамаш смята, че е така. Според него Констанс се е опитвала да ми каже точно това, когато ми е подарила шапката. Мари-Ариет я е изплела за сина си, който носел името на техния ангел хранител. Трябва да се изчакат резултатите от ДНК теста, но главният инспектор е почти сигурен, че Андре Пино е брат на петзначките.
— Но МА… — зачуди се Габри. — Какво означава М тогава?
— Марк. Всички деца в семейството на Мари-Ариет са носели двойно име, като за момичетата първото винаги е било Мари, а за момчетата — Марк. Гамаш го е разбрал, когато е посетил гробището в двора на църквата. Синът е бил кръстен Марк-Андре, но са го наричали просто Андре.
— Брат Андре — рече Габри. — Буквално.
— Това се е опитвала да ни каже Констанс — повтори Мирна. — Точно това ни е казала. И по-конкретно на мен. Спомена, че хокеят бил любимият спорт на брат Андре. Аз съм решила, че говори за монаха, а не за брат си. За шестото дете в семейството. Кръстено на светеца, който сътворил чудо.
— Убил е Констанс, за да не може тя да ти разкаже как е убил Виржини — каза Клара. — Това е била тайната, която сестрите са пазели през всичките тези години. Тайната, която ги е държала в плен дълго след като хората вече не надничали в живота им.
— А откъде е знаел, че Констанс ще разкрие истината? — попита Оливие.
— Не е знаел — рече Мирна, — но Гамаш вярва, че са поддържали връзка. Андре Пино твърдял, че не знае къде живеят сестрите, но по-късно споменал, че им написал писмо, за да ги уведоми за смъртта на баща им. Знаел е адреса им. Това означава, че са имали някакъв контакт. Странното е, че Пино излъгал. Гамаш предполага, че Констанс вероятно му е казала какви планове има за Коледа — че смята да посети своята приятелка и бивша психотерапевтка. Пино се изплашил. Явно подозирал, че след смъртта на Маргьорит Констанс била готова да сподели тайната си с някого, преди да настъпи и нейният час. Искала истината за смъртта на Виржини да излезе наяве. Пазела тази тайна дълги години, но сега копнеела да се освободи от нея не само заради себе си, а и заради паметта на Виржини.
— Затова я убил — заключи Рут.
Жером забеляза как гърбът на Терез се напрегна, а след това отвън се чу шум. Изправи се и с бързи крачки се приближи до съпругата си.
Погледна през прозореца. По хълма много бавно се спускаше голям черен джип, следван от бус.
— Пристигнаха — обяви Терез Брюнел.
ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Арман Гамаш се качи на моста "Шамплен". Все още нямаше никакви признаци, че може да бъде затворен, но главният инспектор знаеше, че ако някой е способен да го постигне, това е Изабел Лакост.
Гъмжеше от автомобили, а пътят все още бе покрит със сняг. Гамаш подмина една кола и надзърна в нея. На предните седалки имаше мъж и жена, а отзад бе настанено бебе, закопчано с колани в детско столче. През две ленти забеляза девойка, която беше сама в колата си, почукваше с пръсти по волана и кимаше в такт с музиката, която слушаше.