Червените светлини на стоповете грейнаха. Движението се забави. Едва помръдваха. Автомобилите почти бяха залепени един зад друг.
А пред тях се издигаше огромната стоманена конструкция.
Гамаш не разбираше много от инженерство. Не знаеше нищо за тестовете за натоварване, нито за свойствата на бетона. Но беше наясно, че по този мост всеки ден минаваха сто и шейсет хиляди коли. Това бе най-натовареният мост в Канада и всеки момент щеше да бъде взривен и да рухне в река Сейнт Лорънс. Зад това нямаше да стои някой откачен чуждестранен терорист, а двама от най-уважаваните хора в Квебек.
Министър-председателят и началникът на полицията.
Отнело бе известно време на Гамаш да се досети каква бе мотивацията им, но мислеше, че вече я разбира.
С какво този мост се различаваше от другите мостове, от тунелите, от занемарените надлези? Защо бяха избрали точно него?
Трябваше да има причина и цел. Може би парите. Ако мостът рухнеше, трябваше да бъде възстановен. А това означаваше поръчки за стотици милиони долари, които можеха да се озоват в нечии джобове из цял Квебек. Но Гамаш знаеше, че не става въпрос само за пари. Познаваше Франкьор и разбираше какво го мотивира. Едно-единствено нещо. Винаги бе то.
Жаждата за власт.
По какъв начин разрушаването на моста "Шамплен" щеше да му даде повече власт, отколкото той вече имаше?
От прозореца на една кола в съседната лента надникна момченце. Погледна право към главния инспектор. И се усмихна.
Гамаш му отвърна с усмивка. Принуден бе да спре колата си и да се нареди на дългата опашка от неподвижни автомобили насред моста. Дясната ръка на детектива трепереше леко и той стисна волана още по-здраво.
Всичко бе започнало от Пиер Арно преди десетилетия в онзи отдалечен резерват на индианците.
Там Арно се бе запознал с друг млад мъж, който бил в началото на кариерата си. Жорж Ренар.
Бъдещият главен комисар работел в местния участък на Sûretè, а Ренар бил инженер от компанията "Акведукт", която строяла язовирната стена.
И двамата били умни, енергични и амбициозни и всеки от тях отключил нещо в другия. Така с времето умните младежи станали хитри. Енергичността им се превърнала в маниакалност. Амбициозността — в безмилостност.
Сякаш съдбоносната им среща променила самите гени на тези мъже. Дотогава и двамата били целеустремени, но все пак свестни. Имали граници, които не прекрачвали. Но когато Арно се запознал с Ренар, а Ренар се запознал с Арно, тези граници се стопили.
Гамаш бе работил с Пиер Арно и дори се бе възхищавал на някои черти от характера му. Но сега, докато бавно напредваше в задръстването към най-високата точка на моста, си задаваше въпроса какво щеше да се случи с Арно, ако не бе срещнал Ренар?
А какво ли щеше да стане с Ренар, ако не бе срещнал Арно?
Гамаш бе виждал при други хора последствията от неправилния избор на близко обкръжение. Един човек с леко съмнителен морал беше проблем. Двама такива на едно място бяха катастрофа. Нужна бе само една съдбоносна среща. И някой, който да ти казва, че най-подлите ти желания и най-долните ти мисли всъщност не са чак толкова лоши. Дори да споделя същите желания и мисли.
Тогава немислимото се обмисляше. И планираше. Накрая планът влизаше в действие.
Жорж Ренар бе участвал в построяването на огромната водноелектрическа централа "Ла Гранд". Значи бе способен и да я срине. С помощта на Пиер Арно.
Ролята на Арно бе елементарна и болезнено лесна. Хората, които вербуваха за терористични организации, за полицията и за армията, разчитаха на една проста истина: ако успееш да хванеш някого, докато е още млад, после можеш да го накараш да направи почти всичко.
И Арно бе сторил точно това. Години по-рано бе напуснал резервата на индианците кри и се бе издигнал до поста на главен комисар в Sûretè du Quèbec. Но бе запазил влиянието си в северните райони. Там го уважаваха. Гласът му се чуваше.
Арно бе изпратил свои служители на ключови позиции в резервата. Задачата им била да открият, а ако е нужно и да създадат, най-недоволните и най-ощетените хлапета сред местните индианци. Да поощряват омразата им. Да я подсилват и да я възнаграждават.
Децата, които не се поддавали или заплашвали да разкажат на някого за разговорите с тези служители, ставали жертви на "инциденти". Или на "самоубийства". Изчезвали безследно в горите.
Избраните били две малтретирани и отчаяни момчета, които пораснали и станали младежи, дишащи лепило и склонни към насилие. Те били най-недоволните. С най-големи вътрешни празноти.