До Нова година Квебек щеше да обяви независимост. Денят, в който мостът "Шамплен" бе рухнал, щеше да е техният Ден на Бастилията. А жертвите щяха да се превърнат в легенди.
— Къде отиват? — прошепна Жером.
Тримата с Терез и полицай Никол се бяха скупчили около прозореца на Мирна и наблюдаваха как непознатият джип бавно заобикаля селския площад и тръгва по каменния мост.
— Към старата железопътна гара — рече Никол. — Преди време главен инспектор Гамаш устройваше временния си щаб там.
— А те откъде знаят? — попита Жером.
— Възможно ли е да са хванали главния инспектор? — зачуди се Никол.
— Никога не би ги завел там — каза Терез.
— Някой трябва да слезе — обади се Клара.
Присъстващите в стаята се спогледаха.
— Аз ще отида — заяви Никол.
— Не, трябва да е някой от нас — рече Клара, — някой от селото. Когато отидат в старата гара и не намерят нищо там, ще се върнат и ще разпитват. Някой трябва да им отговори, иначе ще разбият всичко на пух и прах.
— Според мен трябва да гласуваме — предложи Габри.
Всички бавно се обърнаха и погледнаха към Рут.
— А, не, не ме гледайте. Няма да ме изхвърляте зад борда — сопна се старата поетеса и заговори на Роза, докато я милваше по главата: — Всичките са лайнари, нали? Да, да, така е.
— Аз знам за кого ще гласувам — рече Габри.
— Аз ще отида.
Оливие бе произнесъл тези думи и вече вървеше решително към стълбището, по което се слизаше от мансардата на Мирна до книжарницата й.
— Почакай! — Габри хукна след него. — Остави Рут да иде.
— Вие трябва да отидете.
Сега бе проговорила комисар Терез Брюнел. Ясно и непоколебимо. Взела бе нещата в свои ръце. Всички хора, събрали се в мансардния апартамент, се извърнаха към нея. Думите й бяха насочени към Оливие.
— Върнете се в бистрото и ако влязат, преструвайте се, че не знаете кои са. Просто туристи, нищо повече. Ако се представят като служители на Sûretè, попитайте ги дали търсят главния инспектор…
Възраженията на останалите я прекъснаха, но Терез вдигна ръка.
— Вече знаят, че е бил тук по повод разследването на случая "Уеле". Няма смисъл да отричате. Всъщност е най-добре да се държите колкото се може по-услужливо. Трите бора трябва да изглежда така, сякаш няма нищо за криене. Разбрахте ли?
— Нека дойда и аз — предложи Габри с широко отворени очи.
— Да, гласуваме да отиде — заяви Рут, като вдигна ръка.
— Ти си най-добрият ми приятел — погледна Оливие партньора си. — Най-голямата ми любов. Но не би могъл да излъжеш, дори животът ти да зависеше от това. За щастие, аз мога и съм го правил. — Погледна съселяните си. — Всички знаете, че е така.
Някои направиха вял опит да отрекат, но това беше самата истина.
— Разбира се, просто се подготвях за днешния ден — добави Оливие.
— Тъпакът лъже и в момента — каза Рут почти със съжаление и застана до собственика на бистрото. — Трябват ти клиенти. И без това няма да ми се отрази зле един скоч.
Терез Брюнел се обърна към Мирна и й каза с извинителен тон:
— Добре е и вие да слезете.
— Ще отворя магазина — кимна книжарката.
Клара понечи да се присъедини към съселяните си, но комисар Брюнел я спря:
— Съжалявам, Клара. Виждала съм картините ви. Мисля, че и вие не сте много добър лъжец. Не можем да поемем този риск.
Художничката изгледа възрастната дама, а след това се обърна и отиде при приятелите си, които се бяха скупчили пред стълбището.
— И Мирна ще има нужда от клиент в книжарницата си — рече Клара. — Отивам с нея.
— Наричай я библиотека, скъпа — обади се Рут, — иначе ще разберат, че само се преструваш.
Старицата погледна Жером, посочи с показалец слепоочието си, описа няколко кръга с пръста си и завъртя очи.
— Пуснете Кракена[91]! — обяви Габри и изпрати приятелите си с поглед.
— Сигурно искате да кажете "Пуснете хакера" — пошегува се Жером, сетне се обърна към Терез и промълви: — Обречени сме.
— Разбийте я.
Главен комисар Франкьор кимна към вратата на старата железопътна гара.
Бовоар се приближи, натисна дръжката и отвори вратата с думите:
— Тук никой не се заключва.
— Трябва да гледат повече новини — рече Франкьор. Тесие влезе в сградата, следван от двамата едри полицаи от Sûretè.
Жан Ги Бовоар отстъпи встрани. Оттегли се. Наблюдаваше, сякаш пред него се прожектираше филм, с който няма нищо общо.
— Само пожарна кола и екипировка — докладва Тесие, когато излезе от сградата минута-две по-късно. — Няма и следа от нищо друго.
91
Кракен е митологично морско чудовище, което потапяло кораби. Фразата „Пуснете Кракена“ е произнесена от бог Зевс във филма „Сблъсъкът на Титаните“ (2010). — б. пр.