Франкьор се вгледа внимателно в Бовоар. Дали не им се подиграваше?
— Къде другаде може да са?
— В бистрото, предполагам.
Качиха се в автомобилите, минаха отново по каменния мост и паркираха пред селското заведение.
— Вие познавате тези хора — каза Франкьор на Бовоар. — Елате с мен.
Бистрото беше почти празно. До прозореца седеше Били Уилямс, отпиваше от бирата си и хапваше пай. В единия ъгъл се бе разположила Рут с Роза. Възрастната поетеса четеше нещо.
Камините в двата противоположни края на помещението бяха запалени. В тях горяха и пращяха кленови й брезови цепеници.
Жан Ги Бовоар огледа познатото помещение, но нищо не трепна в сърцето му.
Срещна очите на Оливие и видя как се разширяват от изненада.
Собственикът на бистрото наистина бе изненадан. Стъписа се не само от това, че виждаше Бовоар, а и че инспекторът бе в такава компания и в такова състояние. Изглеждаше празен, сякаш само полъх на вятъра или една лоша дума бяха способни да го повалят.
Оливие лепна усмивка на лицето си, но сърцето му хлопаше като обезумяло. Заобиколи дългия излъскан бар, излезе пред него и посрещна гостите си с думите:
— Инспектор Бовоар! Главният инспектор не спомена, че ще дойдете.
Тонът му беше твърде сърдечен и собственикът на бистрото мислено се смъмри да понамали ентусиазма.
— Главен инспектор Гамаш? — заговори другият мъж. Оливие неволно усети обаянието му и огромната притегателна сила, която струеше от увереността и авторитета на този човек. — Виждали ли сте го?
Това беше мъж, свикнал да се разпорежда. Беше малко над шейсетгодишен, с прошарена коса и атлетична фигура. Очите му бяха проницателни, търсещи. Движеше се с непринудена грация, като хищник.
До този жизнен човек Бовоар сякаш се стопяваше още повече. Превръщаше се в мърша. Труп, който още не беше разкъсан, но над него вече кръжаха лешояди.
— Разбира се — отвърна Оливие. — Главният инспектор е тук от… — замисли се —… почти една седмица, ако не се лъжа. Мирна го повика, когато приятелката й Констанс изчезна.
Русокосият мъж понижи глас и се озърна, сетне се наведе към Бовоар:
— Не знам дали разбрахте, но Констанс е била една от петзначките Уеле. Последната. Убили са я.
Оливие изглеждаше така, сякаш нямаше нищо на света, което можеше да му достави по-голямо удоволствие.
— Гамаш ни разпитваше. Пусна ни един филм, някакъв стар кинопреглед с петзначките. Вие гле…
— Къде е той сега? — попита непознатият мъж, като прекъсна бърборенето на Оливие.
— Главният инспектор ли? Не знам. Колата му не е ли отвън?
Собственикът на бистрото надзърна през прозореца и добави:
— Закуси в пансиона. Моят партньор Габри му приготви…
— Сам ли беше?
— Ами да. — Оливие премести поглед от по-възрастния мъж към Бовоар. — Обикновено е с вас, но сега каза, че сте имали друг ангажимент.
— И нямаше други хора с него? — отново попита непознатият.
Оливие поклати глава. Беше много умел лъжец, но знаеше, че гледа в очите човек, който го превъзхожда в изкуството на измамата.
— Главният инспектор не си ли устрои временен щаб? — поинтересува се мъжът.
Собственикът на бистрото отново поклати глава и не посмя да продума.
— Къде работеше?
— Тук или в пансиона — рече Оливие.
Непознатият се озърна, плъзна поглед покрай старицата и патицата и го спря върху Били Уилямс. Тръгна през бистрото към него.
Оливие наблюдаваше с растящо безпокойство. Имаше вероятност Били Уилямс да си каже всичко.
— Bonjour — поздрави го Франкьор.
В отговор Били Уилямс вдигна бирата си. На масата пред него бе сервирано огромно парче лимонов пай с целувки.
— Познавате ли главен инспектор Гамаш?
Били кимна и взе вилицата.
— Можете ли да ми кажете къде е?
— Няма дъга биде.
— Pardon?
— Няма дъга биде — повтори Били по-ясно.
— Търся главен инспектор Гамаш. — Франкьор премина от френски на английски и се постара да говори много, много бавно на този селяндур, който стоеше пред него. — Аз съм му приятел.
Били замълча за няколко секунди, после отговори също толкова бавно:
— Дама сей нивите.
Франкьор се вгледа в Били и след миг се извърна.
— Френски ли говори, или английски? — попита.
Оливие сви рамене, докато Били тъпчеше в устата си голямо парче пай, и мислено го благослови.
— Не знаем със сигурност — рече.
— Знаете ли къде е пансионът? — обърна се Франкьор към Бовоар. Инспекторът кимна. — Заведете ме там.
— Да ви предложа по едно кафе, преди да тръгнете? Обядвали ли сте?