Но двамата мъже вече бяха обърнали гръб на Оливие и излизаха. Собственикът на бистрото се върна зад бара, но остана нащрек. Не смееше да покаже колко сломен се чувства.
Оливие Брюле бе разбрал, че гледа в очите човек, който бе способен да го убие, ако се наложеше. А дори и да не се налагаше, осъзна Оливие. Просто така.
— Дама сей нивите — прошепна русокосият мъж.
Катастрофа някъде след моста бе блокирала движението досега. Безобидно огънати брони бяха станали причина за голямото задръстване.
Гамаш се измъкна от него и забеляза, че Дани, сестра му и родителите им също успяха да слязат от магистралата и вече влизаха в предградието Бросар. Невредими.
Но други Данита тъкмо наближаваха моста. Още родители, баби и дядовци и щастливи дечица в празнично настроение. Надяваше се, че Изабел Лакост ще пристигне скоро.
Главен инспектор Гамаш натисна газта. До Трите бора му оставаше още поне час път дори ако настилката беше суха. Позволи си да кара толкова бързо, колкото му стискаше. И малко отгоре.
Франкьор и Тесие претърсиха пансиона. Намериха следи от един-единствен гост — главен инспектор Гамаш. В банята му откриха тоалетни принадлежности. Стените на душкабината и сапунът все още бяха влажни, а в гардероба имаше окачени и сгънати дрехи. Стаята ухаеше деликатно на сандалово дърво.
Франкьор погледна през прозореца към селския площад и улицата, която го опасваше. Имаше няколко паркирани коли, но никоя от тях не беше волвото на главен инспектор Гамаш. И бездруго знаеха. Проследили го бяха първо до затвора, след това до дома на семейство Вилньов в Монреал. После пристигна информация, че е изпратил на инспектор Лакост имейл с прикачен голям файл, като е използвал компютър в къщата в съседство с Вилньов.
Агенти пътуваха към домовете на Лакост, Вилньов и неговата съседка. Продължаваше и издирването на Гамаш. Следваха сигналите от мобилния му телефон и от проследяващото устройство в колата му. Всеки момент щяха да го хванат.
Франкьор се обърна към Бовоар, който стоеше насред стаята като истукан.
— Излъга ли ни собственикът на бистрото? — попита главният комисар.
Насоченият директно към него въпрос сепна Бовоар.
— Възможно е. Той лъже доста често.
Чуха ругатни и когато се обърнаха, видяха как Тесие ръчка с пръст устройството си.
— Шибана мъртва зона — беснееше инспекторът. Посегна към стационарния телефон.
Докато Тесие набираше централата на Sûreté, Франкьор продължи разговора си с Бовоар:
— Гамаш е бил тук, но къде са останалите?
В погледа на Бовоар се четеше недоумение:
— Кои останали?
— Търсим комисар Брюнел и съпруга й. Според мен онзи човек в бистрото ни излъга. — Гласът на Франкьор бе приятен и разумен. — Гамаш може и да е заминал, но мисля, че те още са тук. Трябва да го убедим да ни каже истината.
— Екипите се приближават до целите си — прошепна Тесие на началника си, докато слизаха по стълбите към изхода. — Следват сигнала от колата на Гамаш. Ще го заловят до няколко минути.
— Знаят какво да правят, нали?
Тесие кимна.
— Какво беше последното съобщение, което Гамаш изпрати като отговор до зоопарка в Гранби? — попита Франкьор, когато излязоха на верандата.
— "Идете при Емили."
— Добре. — Франкьор се обърна към Бовоар с въпроса: — Коя е Емили?
— Не знам.
— Тогава какво е имал предвид Гамаш, като е поръчал на съпрузите Брюнел да идат при Емили? — тросна се главният комисар. — В това село има ли Емили?
Бовоар смръщи вежди:
— Имаше една, но тя почина преди няколко години.
— Къде живееше?
Инспекторът посочи надясно. Там, от другата страна на улица "Олд Стейдж", се намираше домът на Емили Лонпре — с просторна веранда отпред, с дървена облицовка, с прозорци, разделени с мулион, и тухлен комин.
Пътечката до входната врата бе разчистена от снега.
При последното идване на Бовоар в Трите бора къщата на Емили Лонпре беше празна. Но сега не беше.
— Божичко — възкликна Жером, застанал край прозореца в апартамента на Мирна и загледан навън. — Води ги право към дома на Емили.
— Кой? — попита Габри. Едрият мъж седеше край печката с полицай Никол, а съпрузите Брюнел наблюдаваха през прозореца и докладваха какво се случва.
— Инспектор Бовоар — рече Терез. — С Франкьор е.
— Невъзможно! — Габри скочи на крака и отиде до прозореца, за да се увери със собствените си очи.
Когато хвърли бърз поглед през заскреженото стъкло, Габри видя как широкоплещести полицаи влизат в дома на Емили. Жан Ги Бовоар не отиде с тях. Стоеше на покритите със сняг стъпала и оглеждаше селото. Габри се дръпна от прозореца само миг преди очите на Бовоар да се спрат на него.