— Не мога да повярвам! — прошепна готвачът.
— Инспектор Бовоар се бори със зависимост — обясни Терез, застанала от другата страна на прозореца. — От известно време е пристрастен към болкоуспокояващите.
— Откакто се случи онова във фабриката — промълви тихо Габри. — Зная. Но си мислех…
— Да, всички си мислехме — рече Терез. — Надявахме се. Зависимостта е ужасно нещо. Ограбва здравето, приятелствата, семейството и кариерата на човек. Разсъдъкът му. Открадва му душата. И когато вече не е останало нищо друго, отнема и живота му.
Габри се осмели да надникне за миг през прозореца. Бовоар все още стоеше на верандата и гледаше право напред. Имаше вид на човек, лишен от всичко, останал без нищо.
— Никога не би се обърнал срещу Гамаш.
— Жан Ги Бовоар не би постъпил така, прав сте — обади се Жером. — Но опиатите нямат приятели, нямат лоялност. Готови са на всичко.
— Може да се каже, че инспектор Бовоар е най-опасният от всичките хора, които пристигнаха преди малко — рече комисар Брюнел.
— Били са тук — каза Франкьор, след като излезе от къщата на Емили. — Но са си тръгнали. Трябва да изтръгнем истината от онзи собственик на бистрото.
— Знам къде са.
Бовоар слезе от верандата на Емили Лонпре и посочи.
ЧЕТИРЕСЕТА ГЛАВА
Необходими им бяха броени секунди, за да разбият катинара и да влязат в сградата на училището.
Тесие прекрачи прага първи, а след него вървяха двамата едри полицаи. Силвен Франкьор влезе последен и се озърна. Монитори, кабели, жици и кутии бяха струпани пред едната стена. В кръг около още топлата печка бяха подредени пет празни стола.
Франкьор си свали ръкавиците и протегна ръка над капака на чугунената печка.
Да. Били са тук, и то неотдавна. Бързали са да напуснат и са изоставили всичката техника, която ги уличаваше. Гамаш, съпрузите Брюнел и полицай Никол са били принудени да прекратят работа и да избягат. Не можеха да нанесат повече вреди. Въпрос на време бе да ги намерят.
— Как се досетихте? — обърна се Франкьор към Бовоар.
— Училището не работи от години — обясни инспекторът, — но пътят до него беше разчистен. Като пътеката до къщата на Лонпре.
— Гамаш май има навик да зарязва разни места — отбеляза главният комисар. — И хора.
Обърна гръб на Бовоар и отиде при останалите, които разглеждаха компютрите.
Жан Ги постоя за кратко, след това излезе.
Ботушите му скърцаха в снега, докато прекосяваше селския площад, който беше много, много тих. Подозрително тих. Обикновено децата играеха хокей върху замръзналото езеро, а родителите им или ги гледаха, или караха ски. Цели семейства се спускаха с шейни по склона на хълма и току изхвърчаше по някой пасажер, когато шейните подскачаха по неравностите.
Ала днес, въпреки слънчевото време, село Трите бора бе притихнало. Бовоар усещаше, че не е изоставено. Нямаше вид на призрачно селище. Трите бора сякаш се бе стаило в очакване. И наблюдаваше.
Жан Ги се приближи до пейката и седна.
Не знаеше какво правят Франкьор и Тесие. Нямаше представа защо са тук. Нито каква бе ролята на Гамаш. Не задаваше въпроси.
Извади от джоба си шишенце с хапчета, изтръска две в дланта си и ги глътна. Погледна опаковката оксиконтин. Имаше още две в апартамента си, както и почти пълно шишенце с успокоителни.
Щяха да свършат работа.
— Здрасти, тъпако — рече Рут и седна на пейката до Жан Ги. — Кои са новите ти приятели?
Рут махна с бастуна си към старото училище.
Бовоар наблюдаваше как един от агентите на Франкьор взима нещо от буса и го пренася в сградата.
Инспекторът не продумваше. Просто гледаше някъде пред себе си.
— Какво толкова интересно има там? — попита го Рут.
Оливие се бе опитал да я разубеди да не излиза навън, но когато възрастната поетеса забеляза Бовоар да сяда на пейката сам, тя си облече палтото, взе патицата и тръгна с думите:
— Не смяташ ли, че ще му се стори странно, ако селото е съвсем пусто? Нищо няма да му кажа. За каква ме мислиш? За луда?
— Всъщност…
Но вече бе твърде късно. Старицата бе излязла от бистрото. Оливие я изпрати с поглед и със свито сърце. Мирна и Клара наблюдаваха от прозореца на книжарницата. Габри, Никол и съпрузите Брюнел бяха горе в мансардата и също проследиха как Рут пресича улицата и се настанява до Бовоар на студената пейка.