Франкьор се обърна към заместника си:
— Знаят какво трябва да правят, нали? — посочи той двамата полицаи. Единият беше под бюрото, а другият стоеше край входната врата на училището и се занимаваше с някакви кабели.
Тесие кимна. Същите полицаи го бяха придружавали, докато "очистваше" Пиер Арно, Одри Вилньов и други, и винаги следваха нарежданията му.
— Ела с мен.
Когато стигна до вратата, Тесие се обърна към двамата служители:
— Не забравяйте за Бовоар. Ще ни е нужен тук.
— Да, сър.
Бовоар вече не седеше на пейката, но Тесие не се тревожеше. Сигурно спеше в джипа.
— Това какво означава според вас? — прошепна Жером, докато наблюдаваха как Франкьор и Тесие излизат от селото и се изкачват по хълма. — Тръгват ли си?
— Пеша? — усъмни се Никол.
— По-скоро не — съгласи се доктор Брюнел. — Но поне Бовоар изчезна.
Обърнаха погледи към празното място в снега, където допреди малко бе паркирана хондата на Мирна.
Долу в книжарницата Мирна се обърна към Рут:
— Дала си му моята кола?
— Е, нямаше как да му дам моята. Защото нямам кола.
— Откъде взе ключовете?
— Бяха върху бюрото, където винаги ги оставяш.
Мирна поклати глава, но не можеше да се сърди на Рут. Макар че Бовоар бе тръгнал с колата на книжарката, от поетесата бе взел нещо много по-ценно.
Чуха как вратата на магазина се затваря и се обърнаха да погледнат към нея, а после и през прозореца. Габри бързаше по улицата без палто, шапка и ботуши. Подхлъзна се, но успя да запази равновесие.
— По дяволите! — изруга Никол и хукна по стълбите. — Къде отива?
Съпрузите Брюнел я последваха и Терез спря младата полицайка, преди тя да излезе навън след Габри.
— В църквата — обясни Клара. Художничката набързо си облече палтото и почти беше стигнала до вратата, когато Никол я сграбчи за лакътя.
— А, не, никъде няма да ходите!
Клара освободи ръката си с рязко и силно движение, което хвана Никол неподготвена.
— Габри ми е приятел и няма да го оставя сам.
— Той бяга — заяви полицайката. — Вижте го, напълнил е гащите от страх.
— Съмнявам се — обади се Рут. — Габри никога не би го направил. В такива големи гащи винаги има още място.
— Това Габри ли беше? — Оливие се втурна през вратата, която свързваше бистрото и книжарницата.
— Отива в църквата — рече Клара. — И аз ще ида с него.
— Аз също — заяви Оливие.
— Не — възрази комисар Брюнел, — трябва да останете и да се погрижите за бистрото.
— Вие се погрижете за него.
Русокосият мъж хвърли кърпата си към Терез и побърза да излезе след Клара.
Когато Франкьор и Тесие се изкачиха по хълма и влязоха в гората, устройствата им започнаха да вибрират. Сякаш бяха преминали през някаква мембрана, която разделяше два свята.
Франкьор спря насред пътеката и прегледа съобщенията си.
Нарежданията му бяха изпълнени бързо и ефективно. Кашата, която бе забъркал Гамаш, бе овладяна и вече се разчистваше.
— Merde — изруга Тесие. — Мислехме, че Гамаш вече ни е вързан в кърпа.
— Изпуснахте ли го?
— Изхвърлил е мобилния си телефон и устройството за проследяване от колата.
— А твоите подчинени чак сега ли разбраха?
— Не, още преди половин час, но в шибаното село съобщенията не стигаха до нас. Освен това…
— Оui?
— Мислели са, че го следват, но се оказало, че е оставил проследяващите устройства на платформа от коледния парад.
— Да не искаш да ми кажеш, че елитът на Sûretè се е влачел след Дядо Коледа през целия център на Монреал?
— Не е бил Дядо Коледа, а Снежанка.
— Господи! — изпуфтя Франкьор. — И все пак, няма значение. Гамаш идва към нас.
Преди да върне телефона в джоба си, главният комисар забеляза кратко съобщение, изпратено до всички служители преди около половин час, в което се обявяваше, че главен инспектор Гамаш е подал оставка. Колко типично за Арман, помисли си Франкьор. Държеше се така, сякаш целият свят се интересува от него.
Терез Брюнел видя как единият от служителите на Sûretè излиза от старата училищна сграда. Докато го наблюдаваше, мъжът обгърна с поглед селото, отиде в къщата на Емили, а след това в пансиона. Около минута по-късно излезе и отвори задните врати на джипа.
Комисар Брюнел чу как една от вратите на колата се затръшва и видя полицая да се оглежда с раздразнение.
"Изгубил е нещо" — помисли си Терез Брюнел. Можеше да предположи какво — или кого. Търсеха Бовоар. Тогава мъжът отправи очи в нейната посока и острият му поглед се плъзна край прозореца на мансардата. Терез побърза да се дръпне назад и да се притаи до стената.