— Какво има? — попита Жером.
— Идва насам — каза Терез и извади пистолета си.
Полицаят тръгна към редицата магазини. Бистрото, книжарницата и пекарната. Възможно бе Бовоар да е влязъл в някой от тях, за да си почине. Или да изпадне в несвяст.
Нямаше да му е трудно да го намери.
Служителят на Sûretè усещаше пистолета, който висеше на колана му, но в джоба му беше най-ефективната вещ. Пликчето с таблетки, което Тесие му бе дал. Всяка таблетка беше като куршум в главата.
Другият полицай довършваше работата си в училищната сграда и сега оставаше само да намерят Бовоар.
Но служителят спря и се замисли. Няколко минути по-рано бе забелязал едра чернокожа жена и старица с бастун да се отправят към църквата.
Същата старица, която бе разговаряла с Бовоар на пейката.
Ако Бовоар бе изчезнал, може би тя знаеше къде е.
Полицаят смени посоката и тръгна към църквата.
Арман Гамаш паркира колата си в началото на пътеката, която водеше към гората. Пътеката, която двамата с Жил бяха разчистили само преди няколко дни. Виждаше, че сега бе прясно утъпкана.
Тръгна по нея. Навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в гората. Вървеше към чакалото.
Най-напред зърна Силвен Франкьор, застанал в основата на белия бор. Сетне вдигна поглед. На старата дъсчена площадка, до сателитната чиния, стоеше Мартен Тесие. Инспектор Тесие от отдел "Тежки престъпления" се канеше да извърши много тежко престъпление. Насочил бе оръжие към главен инспектор Гамаш.
Детективът спря насред пътеката и за един кратък миг се зачуди дали елените се чувстваха по същия начин. Погледна право към Тесие и леко се извърна към него. Откриваше гърдите си за стрелеца. Предизвикваше го да дръпне спусъка.
Гамаш си помисли, че ако имаше подходящ момент, в който проклетото нещо да се срине, този момент беше настъпил.
Но чакалото стоеше непокътнато, а Тесие бе застанал на площадката и държеше главния инспектор на прицел.
Гамаш отмести очи към Франкьор и разпери ръце.
Главният комисар даде знак и Тесие бързо и чевръсто слезе по разнебитените стъпала.
Полицаят влезе в църквата и се озърна. Изглеждаше празна. Тогава забеляза старицата, все още облечена със същото сиво платнено палто, със зимна шапка на главата. Седеше на един от задните редове пейки. Едрата чернокожа жена седеше по-напред.
Мъжът огледа ъглите, но не видя никого.
— Ей, ти! — извика. — Има ли някой друг тук?
— Ако говорите на Рут, губите си времето — обади се жената от предния ред. Изправи се и му се усмихна: — Не разбира френски.
Самата тя говореше френски много добре, макар и с лек акцент.
— С какво мога да ви помогна?
Полицаят тръгна по пътеката между пейките.
— Търся инспектор Бовоар. Познавате ли го?
— Да — отвърна чернокожата жена. — Идвал е и преди с главен инспектор Гамаш.
— Сега къде е?
— Бовоар ли? Мислех, че е с вас — рече Мирна.
— Защо ми е да…
Но служителят на Sûreté не успя да си довърши изречението. Усети как в тила му опира дулото на "Глок" и една умела ръка бръква и изважда пистолета му от кобура.
Мъжът се обърна. Старицата с платненото палто и плетената зимна шапка бе насочила към него служебно оръжие.
И всъщност изобщо не беше старица.
— Sûretè — каза полицай Никол. — Арестуван сте.
Жан Ги Бовоар шофираше по магистралата в посока Монреал. Роза седеше на пътническата седалка до него и не бе издала нито звук, откакто бяха потеглили. През цялото време не сваляше очи от инспектора.
Но Бовоар гледаше право напред. Все повече се отдалечаваше от селото. Не знаеше какво са намислили Франкьор, Тесие и останалите, а и не искаше да знае.
Когато излезе от Трите бора, телефонът му избипка няколко пъти. Всичките получени съобщения бяха от Лакост. Питаше го къде е.
Бовоар знаеше какво означава това. Означаваше, че Гамаш го търси, вероятно за да довърши онова, което бе започнал предишния ден. Тогава прочете последното й съобщение, разпратено до всички в системата.
Гамаш бе подал оставка. Вече не беше част от Sûretè.
Това бе краят.
Бовоар хвърли поглед към патицата. Защо, по дяволите, се бе съгласил да я вземе? Всъщност знаеше защо. Не че се бе съгласил, а просто нямаше достатъчно енергия или воля, за да се възпротиви.