"Дали я заключва?" — почуди се Клара.
След това мъжът застана под навеса на верандата и се огледа, както бе сторил и колегата му преди няколко минути.
— Търси него — Оливие посочи пленника им, който с белезници на китките и със запушена уста седеше под зоркото наблюдение на Никол.
Селяните проследиха с очи как другият служител се приближи към буса. Хвърли голяма брезентова торба в багажника и затръшна вратата. После отново огледа селото. Озадачен.
В същия момент Терез Брюнел излезе от книжарницата. Облечена бе с дебело палто и голяма плетена шапка, под която бяха скрити косата и челото й. Носеше купчина книги в ръце и вървеше към полицая бавно, сякаш бе немощна.
— Какво прави? — попита Клара.
— Изгрява зимната луна — запя Габри високо. Всички се обърнаха да го погледнат. — Когато птиците на юг са отлетели.
Полицаят се извърна в посоката, от която идваше песента — към църквата.
От това село тръпки го побиваха. Изглеждаше толкова красиво, а в същото време сякаш бе изоставено. Създаваше усещане за някаква заплаха. Колкото по-скоро намереше Бовоар и партньора си, колкото по-скоро се махнеше оттук, толкова по-добре.
Тръгна към църквата. Явно в нея имаше хора. Надяваше се, че ще успее да ги убеди да му кажат къде е Бовоар. Къде е колегата му. Къде са всички.
Някаква старица с книги в ръце вървеше към него, но той не й обърна внимание и тръгна към малката църква с дървени стени, която бе кацнала на хълма.
Полицаят продължи в посоката, в която го водеше песента, и се изкачи нагоре по стълбите.
Не забеляза, че жената с книгите също бе сменила посоката и вече вървеше след него.
Мъжът отвори вратата и погледна вътре. В предната част на църквата стояха хора, подредени в полукръг, и пееха.
Старица с платнено палто седеше на една от църковните пейки няколко реда по-назад. Пеенето секна и едрият мъж, който явно дирижираше хора, му махна с ръка.
— Затваряйте вратата! — извика. — Пускате студа вътре.
Но полицаят не помръдваше. Стоеше на прага и оглеждаше обстановката. Нещо не беше наред. Всички се взираха в него със странни погледи освен прегърбената старица, която все още бе с шапка. Тя не се бе обърнала.
Мъжът понечи да извади пистолета си.
— Sûretè.
Чу думата. Чу металическото щракване. Усети дулото на пистолет, опряно в тила му. Чу как книгите падат и ги видя да се разпиляват в краката му.
— Вдигнете ръце така, че да ги виждам.
Полицаят се подчини.
Обърна се да погледне възрастната жена, която бе тръгнала след него. Вместо купчина книги сега тя стискаше в ръцете си служебно оръжие. Жената беше комисар Терез Брюнел.
Насочила бе пистолета си към него и съвсем не се шегуваше.
— Мостът е взривен? — Гамаш гледаше Франкьор със зяпнала уста.
— Точно навреме — отвърна главният комисар.
От селото се разнесе глас, който пееше стара квебекска коледна песен. Звучеше като опело.
— Не вярвам — рече Гамаш. — Лъжеш.
— Искаш доказателство?
— Обади се на Ренар. Обади се на премиера. Искам да потвърди и той — каза главният инспектор.
— С удоволствие. Сигурен съм, че ще се радва да поговори с теб.
Франкьор натисна един бутон на телефона си. Гамаш чу свободния сигнал. Телефонът звънеше. Звънеше.
Но никой не вдигаше.
— Сигурно е зает — предположи главният инспектор.
Франкьор го изгледа остро и опита с друг номер. Ламбер от "Киберпрестъпления".
Звънеше ли, звънеше.
— Не вдига ли? — попита Гамаш.
Франкьор отпусна ръката, в която държеше телефона си.
— Какво си направил, Арман?
"Лакост е задържана. Семейството й също" — цитира Гамаш. — Няколко минути по-късно получи втори есемес: "Вилньов оказа съпротива, но го хванахме".
Лицето на Франкьор се изопна.
— Нима наистина си помисли, че бих позволил отделът ми да бъде разбит? — Погледът на Гамаш бе пронизващ, гласът му звучеше твърдо и все по-гневно. — Всички агенти, които напуснаха. Всички, които поискаха да бъдат преместени. Навсякъде в структурите на Sûretè.
Говореше бавно и запращаше всяка дума право в целта.
— В "Пътна полиция". "Тежки престъпления". "Обществена сигурност". Отрядите за бързо реагиране. "Киберпрестъпления".
Замълча за миг, за да се увери, че Франкьор чува и разбира, а сетне нанесе своя coup-de-grace[92].
— Охраната на държавните служители. Службата, която се грижи за сигурността на премиера. Лично ти разчлени екипа ми и пръсна моите агенти из всички отдели. Моите агенти, Силвен. Моите. Никога не са били твои. Не се съпротивлявах, защото това обслужваше целите ми. Докато изпълнението на твоя план вървеше, моят също напредваше.