Франкьор стана по-бял от снега.
— Хората ми превзеха тези отдели и арестуваха служителите, които ти бяха верни. Задържахме премиера и всичките му подчинени. Ако се намирахме на кораб, това щеше да бъде бунт. Съобщението, че подавам оставка, бе сигнал за моите полицаи да пристъпят към действие. Трябваше да изчакам, докато разбера със сигурност какъв е планът ти и докато събера доказателства. Никой не отговори на позвъняванията ти, защото няма никого. Що се отнася до съобщенията, които получи, във връзка с моста и с арестите — изпрати ги инспектор Лакост. Мостът е обезопасен.
— Невъзможно.
Франкьор отново погледна телефона си, само за кратко сведе очи към него, но това беше достатъчно.
Гамаш премина в атака.
Жан Ги Бовоар паркира зад волвото на Гамаш. Свали прозореца леко надолу, за да влиза въздух за Роза, а после излезе от колата.
Застана насред пътя и се зачуди накъде да тръгне. Имаше намерение да влезе направо в Трите бора. Вече бе разбрал какво беше оборудването, което по-рано караха в буса. Сигурно бе знаел през цялото време. Експлозиви, детонатори и проводници.
Проводниците вече бяха закрепени за вратата на училището. Ако някой я отвореше, щеше да задейства взривните устройства.
Бовоар бе решил да отиде в селото и да спре агентите на Франкьор, но когато видя познатия автомобил, се разколеба.
Сведе поглед и забеляза наскоро утъпканата пътека, която водеше към гората. Тръгна по нея.
Гамаш се хвърли към Франкьор и се опита да хване пистолета му, но оръжието излетя от ръката на главния комисар и потъна в снега.
Двамата мъже се стовариха на земята. Гамаш посегна към гърлото на Франкьор и направи опит да го притисне под тежестта си. Франкьор отвърна с удари, съпротивляваше се и размахваше юмруци. Докато опипваше земята в търсене на пистолета си, попадна на нещо твърдо, хвана го и замахна с всички сили. Удари Гамаш отстрани по главата.
Главният инспектор се търкулна настрани, зашеметен от камъка. Франкьор с усилие се изправи на колене и трескаво задърпа якето си, докато се мъчеше да го разкопчае. Мъчеше се да докопа пистолета, който носеше на колана си.
— Тесие?
Гласът на Бовоар изненада Мартен Тесие, докато заместникът на Франкьор слизаше по стъпалата. Хвърлил бе сателитната чиния от платформата на чакалото и сега тя лежеше на земята. Жан Ги стоеше до нея.
— Бовоар — рече Тесие, след като се овладя и слезе от последното стъпало. Все още с гръб към другия мъж, инспекторът посегна към пистолета си. — Търсихме те.
Но не можа да направи нито крачка повече. Бовоар бе опрял оръжието си в тила му.
— Къде е Гамаш? — прошепна Жан Ги в ухото на Тесие.
Гамаш видя как Франкьор вади пистолета си от кобура. Хвърли се напред, преди Франкьор да успее да се прицели, и го повали на земята. Но пистолетът все още беше в ръката му.
Двамата мъже се сборичкаха за оръжието. Разменяха си удари с юмруци, извиваха се и се мятаха.
Франкьор стискаше пистолета, а Гамаш стискаше Франкьор здраво, с две ръце, но снегът беше мокър и главният инспектор усещаше, че няма да може да удържи още дълго.
Бовоар свирепо блъсна Тесие в гръб и притисна лицето му в кората на дървото.
— Къде е Гамаш? — повтори въпроса си. — Знае ли за плана ви да взривите училището?
Тесие кимна. Усети как кожата се смъква от бузата му и остава по дървесната кора.
— Мисли си, че ти си там вътре.
— Защо?
— Защото и ние мислехме, че е така.
— Имали сте намерение да ме убиете?
— И теб, и повечето хора от селото с взрива на онази бомба.
— Какво сте казали на Гамаш?
— Че училището е натъпкано с експлозиви и ти си вътре.
Бовоар обърна другия инспектор и се втренчи в очите му, като се мъчеше да изкопчи истината.
— Знае ли, че бомбата е свързана с вратата? — попита.
Тесие поклати глава:
— Това е без значение. Няма да се добере дотам. Франкьор ще го довърши още в гората.
Гамаш знаеше, че ръката на Франкьор ще се изплъзне от хватката му всеки момент. Затова я пусна и замахна към носа на колегата си. Чу изхрущяване и бликна кръв. Франкьор изрева и се хвърли, като изтласка Гамаш и той падна настрани в снега.
Главният инспектор успя да се извърне точно когато Франкьор се надигаше на колене.