Навсякъде кипеше живот. Освен в притъмнелия дом на Констанс Уеле.
Часовникът на таблото на автомобила показваше малко след пет.
Слязоха от колата. Инспектор Лакост грабна фенерче и метна на рамото си чанта. Комплект за събиране на улики от местопрестъплението.
Пътеката, която водеше към дома на мадам Уеле, не бе почистена от снега, не се виждаха и следи от обувки. Двамата инспектори се качиха по стълбите пред входа и спряха на малката бетонена веранда. Дъхът излизаше като облачета от устите им и се стапяше в нощта.
Лекият вятър щипеше бузите на Гамаш и той усети как студът пропълзява под ръкавите му и прониква през шала на врата му. Без да обръща внимание на мразовитото време, главният инспектор се огледа. Снегът по первазите на прозорците стоеше недокоснат. Инспектор Лакост позвъни на входната врата.
Зачакаха.
Голяма част от работата на полицаите бе да чакат. Заподозрени. Аутопсии. Резултати от лабораторни анализи. Чакаха някой да отговори на въпросите им. Или да отвори вратата при позвъняване.
В това се състоеше една от най-големите дарби на Изабел Лакост, спомни си Гамаш. Дарба, която бе лесно човек да не забележи. Заместничката му бе много, много търпелива.
Всеки можеше да търчи насам-натам, но не на всеки му се удаваше да чака кротко. Както правеха те двамата сега. Това обаче не означаваше, че главен инспектор Гамаш и инспектор Лакост бездействаха. Докато чакаха, разглеждаха и преценяваха обстановката.
Малката къща бе добре поддържана. Улуците бяха здраво закрепени за стрехите, рамките и первазите на прозорците — боядисани, без олющвания и пукнатини по тях. Изглеждаше чисто и спретнато. Парапетът от ковано желязо, който обточваше верандата, бе окичен с коледни лампички, но те бяха угасени. На входната врата висеше празничен венец.
Лакост се обърна към началника си, а той кимна. Инспекторката отвори външната врата и надникна през полукръглото стъкло към вестибюла.
Гамаш бе влизал в много къщи подобни на тази. Построени бяха в края на четиресетте и началото на петдесетте години, за да приютят ветераните от войната. Скромни домове в почтени квартали. Оттогава повечето такива къщи бяха или съборени, или разширени с пристройки. Но някои — като това малко бижу — бяха останали непокътнати.
— Нищо, шефе.
— Воп — отвърна Гамаш. Тръгна надолу по стъпалата и посочи надясно. Лакост последва жеста му и нагази в дълбокия сняг. Самият той заобиколи от другата страна, като пътьом отбеляза, че и там снежната покривка е чиста и недокосната, без следи от стъпки. Затъна почти до колене. В ботушите му влезе сняг, който се стопи, и детективът почувства как ледената вода попива в чорапите му.
И Лакост, и Гамаш надничаха през прозорците, като поставяха длани от двете страни на лицата си. Кухнята беше празна и подредена. Нямаше неизмити съдове по плотовете. Главният инспектор се опита да отвори прозорците, но всичките бяха залостени. Стигна до малкия заден двор, където се срещна с Изабел, която идваше от другата страна. Жената поклати глава, след това се надигна на пръсти и надзърна през единия от прозорците. Гамаш я видя как включва фенерчето и насочва лъча му през стъклото.
А после се обръща към него.
Открила бе нещо.
Лакост безмълвно подаде фенерчето на Гамаш. Той освети стаята през прозореца и вътре видя легло. Дрешник. Отворен куфар. И една възрастна жена, която лежеше на пода. Наранена повече от непоправимо.
Арман Гамаш и Изабел Лакост чакаха в малката гостна в дома на Констанс Уеле. Също както отвън, така и отвътре това жилище бе подредено, но не и безупречно чисто. Имаше книги и списания. Чифт стари пантофи до дивана. Не беше зала за специални гости. Явно Констанс я бе използвала. Старомоден телевизор заемаше единия ъгъл, а срещу него бяха разположени диван и две кресла. Като всичко останало в помещението креслата също бяха добра изработка, вероятно купени отдавна на висока цена, но сега бяха износени. Стаята бе удобна и гостоприемна. Баба му вероятно би я сметнала за аристократична.
Когато надникнаха през прозореца и видяха трупа, Гамаш се обади на Марк Бро и двамата инспектори от Sûretè се върнаха в колата, за да изчакат монреалската полиция да пристигне и да поеме оттук. Последва познатата поредица от рутинни действия, но без участието на главен инспектор Гамаш и инспектор Лакост. Изпратиха ги в гостната в качеството им на гости на разследването. Усещането бе странно, сякаш бяха ученици, избягали от час. Двамата с Лакост си запълваха времето, като обхождаха скромната стая и разглеждаха декорациите и личните вещи. Но не докосваха нищо. Дори не седнаха.