Гамаш зърна нещо тъмно, което стърчеше от снега. Можеше да е камък или пръчка. Или приклад на пистолет. Търкулна се към него. Претърколи се още веднъж и погледна нагоре точно в мига, в който Франкьор насочваше оръжието си и се прицелваше.
Тогава Арман Гамаш стреля. И още веднъж. И още.
Главен комисар Силвен Франкьор се свлече на земята с безизразно лице.
Мъртъв.
Гамаш се изправи на крака и побягна, без да губи повече време с Франкьор.
Бовоар чу поредицата от бързи изстрели. "Глок".
— Това е Гамаш — каза Тесие. — Вече е мъртъв.
Бовоар извърна глава в посоката, от която идваха изстрелите, а Тесие се нахвърли върху него и посегна към пистолета му.
Жан Ги дръпна спусъка. И видя как Тесие пада.
Сетне побягна, колкото му държаха краката. Към гората. И към внезапната тишина, която се бе спуснала.
Арман Гамаш бягаше така, сякаш го гонеха Фуриите[93]. Сякаш се спасяваше от горски пожар. Сякаш самият Дявол бе по петите му.
Бягаше през гората, между дърветата, препъваше се в повалени дънери. Изправяше се и продължаваше да бяга. Към старата училищна сграда. Към експлозивите. Към Жан Ги.
Жан Ги Бовоар зърна тялото, което лежеше по лице в снега, дотича до него и се свлече на колене.
"О, не, не, не!"
Обърна го.
Беше Франкьор. Мъртъв.
Бовоар се изправи на крака и трескаво се огледа. Заповяда си да се успокои. Да се вслуша. Докато горската тишина се стелеше наоколо, чу шум. Някъде там, напред. Някой бягаше. Отдалечаваше се от него. Тичаше към Трите бора. Към училището.
Жан Ги Бовоар се втурна. Бягаше. Крещеше. Крещеше и бягаше.
— Спрете! Спрете! — викаше с цяло гърло.
Но мъжът не го чуваше. Не спираше.
Бовоар бягаше с всички сили, но разстоянието помежду им бе твърде голямо. Гамаш щеше да стигне до училищната сграда. Уверен, че Бовоар е вътре. Че е в опасност.
Главният инспектор щеше да изтича нагоре по стъпалата, като взимаше по две наведнъж, щеше със замах да отвори вратата и…
— Спрете! Спрете! — крещеше Жан Ги. Сетне нададе писък. Безсловесен. Изля в този вой всичките си страхове, целия гняв. Всичко, което му бе останало.
Но главният инспектор продължаваше да бяга, все едно го гонеха демони.
Бовоар се олюля, спря и захлипа.
— Не. Стойте.
Не можеше да го догони. Не можеше да го спре. Освен ако…
Изабел Лакост бе коленичила до Тесие, но когато чу нечовешкия крясък, скочи на крака. Никога през живота си не бе чувала подобен звук. Сякаш нещо се разкъсваше, разпадаше се на парчета. Побягна навътре в гората, в посоката, от която бе долетял ужасният вик.
Арман Гамаш чу изстрела. Видя как във въздуха се разхвърчават парчета кора от дървото пред него. Но продължи да бяга. Не се отклони от целта си. Тичаше с цялата бързина и устрем, на които бе способен.
Право към училището.
Вече виждаше червеното петно между бяло-сивите дънери на дърветата.
Втори куршум се приземи в снега встрани от него и го разпръсна в бял облак от снежинки, но главният инспектор продължи да бяга. Сигурно Тесие бе намерил тялото на Франкьор и сега се опитваше да застреля Гамаш. Но нищо не бе в състояние да го спре.
Ръката на Жан Ги трепереше, оръжието му се тресеше и изстрелите попадаха извън целта. Опитваше се да улучи краката на главния инспектор. Молеше се и се надяваше куршумът просто да го одраска. Само толкова, колкото да го повали. Но не се получаваше.
— Спрете! Моля ви, спрете!
Пред очите на Бовоар се мержелееше. Отри с ръкав лицето си, отметна глава назад за няколко секунди и се загледа нагоре, между голите клони. Към синьото небе.
— Моля ви!
Гамаш почти бе излязъл от гората. Всеки момент щеше да стигне до училището.
Бовоар затвори очи за миг.
— Моля ви! — промълви.
Отново вдигна пистолета си. Ръцете му вече бяха по-стабилни. Оръжието не трепваше. Държеше Гамаш на мушка. Но вече не се целеше в краката му.
— Спри! — изкрещя Лакост с пистолет, насочен към гърба на Бовоар.
Някъде напред, между дърветата, се виждаше как главният инспектор бяга с всички сили към Трите бора. А Жан Ги Бовоар се готвеше да го застреля.
— Хвърли оръжието! — заповяда Лакост.
— Не, Изабел — извика Бовоар, — трябва да го направя.
Лакост събра сили и се прицели. От такова разстояние нямаше начин да не улучи. Въпреки това се разколеба.
В гласа на колегата й имаше нещо. Не беше молба, не беше молитва, нито лудост.
93
Богини на отмъщението в древноримската митология. Съответстват на древногръцките Еринии. — б. пр.