Гласът на Бовоар беше силен и уверен. Предишният му глас.
Не се и съмняваше в намеренията му. Жан Ги Бовоар смяташе да стреля по главен инспектор Гамаш.
— Моля те, Изабел — извика Бовоар. Все още стоеше с гръб към нея и държеше пистолета си насочен.
Изабел Лакост зае стабилна стойка. Стисна оръжието си с две ръце. Постави пръст на спусъка.
Жан Ги Бовоар не изпускаше Арман Гамаш от поглед.
Главният инспектор бе стигнал до края на гората и само няколко крачки го деляха от училището.
Бовоар си пое дълбоко дъх. Издиша.
И дръпна спусъка.
Арман Гамаш можеше да се протегне и почти да докосне училищната сграда. Изстрелите бяха стихнали.
Знаеше, че ще успее. Щеше да измъкне Жан Ги оттам.
Тъкмо излизаше измежду дърветата, когато куршумът го застигна. Покоси го с такава сила, че краката му се отлепиха от земята и цялото му тяло се преметна. В краткия миг преди да се стовари в снега, в частите от секундата преди светът да потъне в мрак, очите му срещнаха очите на човека, който го бе застрелял.
Жан Ги Бовоар.
Тогава Арман Гамаш падна по лице, с разперени встрани ръце и крака, сякаш правеше ангел в ослепителнобелия сняг.
ЧЕТИРЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Храмът "Свети Тома" в Трите бора бе притихнал, чуваше се само лекото шумолене на хартия, докато гостите преглеждаха програмата на богослуженията. Влязоха четирима монаси със склонени глави и застанаха в полукръг пред олтара.
След кратка пауза монасите запяха. Гласовете им се сливаха и се събираха. Преплитаха се един в друг. Ставаха едно цяло. Усещането бе сякаш човек слушаше някоя от картините на Клара: с цветовете и вихрите, с играта на светлосенки. Всичко това се въртеше около един спокоен център.
Скромни псалми в скромна църква.
Единствената украса на храма "Свети Тома" беше стъклописът, на който бяха изобразени вечно младите войници. Прозорецът бе така разположен, че да улавя утринната светлина, най-младата светлина.
Жан Ги Бовоар сведе глава, изпълнен със смирение пред сериозността на този момент. Зад него се отвори врата и всички се изправиха на крака.
Песнопенията заглъхнаха и настъпи миг тишина, а сетне се разнесе друг глас. Бовоар нямаше нужда да поглежда, за да познае чий е гласът.
Габри стоеше пред гостите в църквата, с поглед, насочен към пътеката между редовете дървени пейки, и извисяваше ясния си тенор:
Присъстващите на службата се присъединиха към песента. Бовоар чуваше гласовете на Клара, на Оливие и на Мирна. Даже различи тъничкия, писклив и монотонен глас на Рут. Глас на редови войник. Неуверен, ала несломим.
Само Жан Ги остана безмълвен. Движеше устни, но от тях не излизаше нито звук. С поглед, вперен в пътеката, Бовоар стоеше и чакаше.
Първо видя мадам Гамаш, която пристъпваше бавно. А до нея — Ани.
Сияеше в сватбената си рокля. Вървеше към олтара, хванала под ръка майка си.
Тогава Жан Ги Бовоар се разплака. От радост и облекчение. От мъка заради всичко, което се бе случило. Заради цялата болка, която бе причинил. Стоеше под лъчите на утринната светлина, а тя се процеждаше през образите на момчетата, които така и не се бяха прибрали у дома. По бузите му се стичаха сълзи.
Усети как някой го побутва леко и му подава ленена носна кърпичка. Бовоар я прие и се вгледа в дълбоките кафяви очи на своя кум.
— И на вас ще ви е нужна — рече Жан Ги и я подаде на собственика й.
— Имам си друга. — Арман Гамаш извади втора кърпичка от джобчето на гърдите си и я приближи към насълзените си очи.
Двамата мъже стояха рамо до рамо в предната част на препълнената църква, плачеха и гледаха как Ани и майка й вървят към олтара. Днес Ани Гамаш се омъжваше за своята първа и последна голяма любов.
— Вече не ще има самота — изрече свещеникът, докато произнасяше последната благословия за младата двойка.
Идете в своя дом, за да влезете
в дните на единството.
И нека дните ви бъдат добри и дълги на тази земя.
Празненството се състоя на окъпания в слънце селски площад, като започна в късното утро на един от първите юлски дни и продължи до малките часове на нощта. Запален бе голям огън, имаше заря, а на барбекюто всички гости донесоха салати и десерти, пастети и сирена. И прясно изпечен хляб. И бира, и вино, и розова лимонада.