— Странно ли беше чувството — попита Бовоар, — докато гледахте как мадам Гамаш и Ани вървят по пътеката към олтара?
— Трябва да я наричаш Рен-Мари — прекъсна го Гамаш. — Моля те. Казвал съм ти и преди.
— Ще се постарая.
Трудно му беше да се отърси от дългогодишния навик, както му се бе сторило почти невъзможно вече да се обръща към тъста си с "Арман". Но с времето, когато се появяха децата, може би щеше да свикне да го нарича и "татко".
— Заведох Ани до олтара на първата й сватба — обясни Арман. — Изглеждаше ми справедливо този път да оставя тази роля на майка й. Аз ще я поема пак за следващата й сватба.
— Горкият — прошепна Бовоар.
Държеше началника в прегръдките си и си мислеше за мига, когато бе дръпнал спусъка и бе видял как силата на изстрела запраща Гамаш отвъд дърветата. Хвърлил бе пистолета и бе побягнал. Бягаше, бягаше и бягаше към проснатия на земята мъж и към червеното петно, което се разливаше върху снега като криле.
— Сърцето ми се разби, когато ви прострелях — прошепна Бовоар и едва се сдържа да не положи глава на рамото на Гамаш.
— Зная — отвърна тихо по-възрастният мъж. — И моето сърце бе разбито, когато те оставих в онази фабрика.
Възцари се мълчание и след още няколко танцови стъпки Гамаш проговори отново:
— Наистина всичко си има пукнатини.
— Да.
Около полунощ Арман и Рен-Мари седяха на просторната веранда пред къщата на Емили. Виждаха силуетите на Ани и Жан Ги на фона на огромния огън насред селския площад. Звучеше тиха музика и прегърнатите младоженци се поклащаха леко.
Клара и Мирна правеха компания на съпрузите Гамаш на верандата. Даниел, Розлин и внучките спяха на горния етаж на къщата, а Хенри се бе сгушил в краката на Рен-Мари.
Всички мълчаха.
Гамаш бе прекарал в болница няколко месеца, докато се възстанови достатъчно, за да го изпишат. През това време Жан Ги бе постъпил в клиника за лечение на зависимости.
Разбира се, бе проведено разследване на заговора за взривяване на моста. Назначена бе кралска комисия, която трябваше да проучи подозренията за корупция.
Арно, Франкьор и Тесие бяха мъртви. В очакване на съдебния процес Жорж Ренар бе задържан в ПОП заедно с всички останали, които бяха участвали в заговора. Или поне онези, които бяха заловени досега.
Изабел Лакост бе изпълняващ длъжността главен инспектор на отдел "Убийства" и скоро щеше да бъде назначена за постоянно. Жан Ги премина на половин работен ден, докато все още се възстановяваше от зависимостта си към медикаментите — процес, който щеше да продължи до края на живота му.
Терез Брюнел бе изпълняващ длъжността главен комисар. Предложили бяха тази позиция на Гамаш, но той бе отказал. Можеше да се възстанови физически, но не беше сигурен, че някога ще се излекува в много други отношения. Определено знаеше, че Рен-Мари не е готова за това.
Ред бе на някой друг да поеме щафетата.
Що се отнася до решението какво да правят оттук нататък, то не затрудни съпрузите Гамаш. Купиха къщата на Емили Лонпре на селския площад в Трите бора.
Арман и Рен-Мари Гамаш се завърнаха у дома.
Сега един самотен цигулар свиреше позната нежна мелодия, докато Арман Гамаш държеше жена си за ръка и галеше опакото на дланта й с палец. Чувстваше се добре тук.
Рен-Мари стискаше ръката на съпруга си, гледаше към дъщеря си и зет си, които се полюшваха насред площада, и размишляваше върху разговора с Жан Ги по време на танца им. Той й бе признал колко много ще му липсва Арман. И колко ще липсва на Sûretè.
— Но всички разбираме решението му да се оттегли — бе побързал да я увери Жан Ги. — Заслужил си е почивката.
Рен-Мари се бе разсмяла и зет й се бе дръпнал леко назад, за да я погледне.
— Какво беше това? — попита я тогава.
— Арман е роден да се занимава с това, което прави цял живот. Може да се оттегли, но не може да се откаже.
— Така ли? — попитал бе Жан Ги с недоверие. — На мен началникът ми изглежда доста уверен в решението си.
— Просто още не го е осъзнал.
— А вие? Ще имате ли нещо против, ако един ден поиска да се върне в Sûretè? Ако кажете "не", той ще ви послуша.
Изражението й бе подсказало на младия мъж, че той не беше единственият, изправен пред ужасен избор.
А сега Рен-Мари държеше съпруга си за ръка. Обърна се към него, докато той гледаше как Жан Ги и Ани танцуват.
— За какво си мислиш, mon beau? — попита.