Гамаш забеляза, че три от креслата изглеждаха така, сякаш на тях седяха невидими хора. Подобно на фотьойла в книжарницата на Мирна и те бяха запечатали формите на хората, които ги бяха използвали ден след ден, години наред.
Нямаше коледна елха. Вътре в къщата не беше украсено, но и защо да бъде — запита се Гамаш. Все пак е планирала да прекара празниците в Трите бора.
През дръпнатите настрани завеси главният инспектор забеляза светлината на фарове и чу как отвън спира автомобил. С трясък се затвори врата и долетя шум от отмерено скърцане на ботуши в снега.
Марк Бро влезе в къщата и веднага попадна на Гамаш и Лакост в гостната.
— Не очаквах да се срещнем, Марк — поздрави главният инспектор, като стисна ръката на началника на отдел "Убийства" в монреалската полиция.
— Ами тъкмо си тръгвах към къщи, когато ти се обади да съобщиш за убийство и реших да дойда насам, в случай че се наложи някой да те арестува.
— Колко мило, mon ami[23] — усмихна се Гамаш.
Бро се обърна към Лакост:
— Не ни достигат хора. Така е покрай празниците. Искате ли да помогнете на екипа ми?
Изабел можеше да разбере кога я отпращат любезно. Остави двамата мъже насаме, а Бро веднага насочи прозорливите си очи към Гамаш:
— Хайде, разкажи ми за този труп, който сте открили.
— Името й е Констанс Уеле — започна Гамаш.
— Това ли е жената, за която се тревожеше днес следобед? Онази, която си помисли, че може да е самоубилата се?
— Oui. Нейна приятелка я е очаквала вчера за обяд. Изчакала е един ден с надеждата, че ще се появи, а след това ми се е обадила.
— Ти познаваше ли покойната?
Гамаш осъзна, че усещането да е от другата страна на разпита е странно. Защото именно това се случваше в момента. Деликатен. Дружелюбен. Но все пак — разпит.
— Не и лично, не.
Марк Бро отвори уста да зададе следващия въпрос, но се поколеба. Загледа се в събеседника си за миг.
— "Не и лично", казваш. А познавал ли си я по друг начин? Известна ли е с нещо?
Гамаш виждаше как острият ум на Бро работи, как колегата му слуша и анализира.
— Да. Според мен и ти си я познавал. — Почака няколко секунди. — Констанс Уеле, Марк. — Повтори името. Ако беше необходимо, щеше да каже на Бро коя е, но изчака колегата му сам да се сети, ако може.
Наблюдаваше го как рови в паметта си по същия начин, както го бе направил самият той по-рано. И видя как очите на Бро се разширяват.
Намерил бе Констанс Уеле. Бро се обърна и погледна през отворената врата, след това излезе и закрачи бързо по коридора. Към спалнята и трупа.
Мирна не се бе чувала с Гамаш, но и не очакваше той да й се обади толкова скоро. Липсата на новини е добра новина, повтаряше си книжарката. Многократно.
Позвъни на Клара и я покани на питие.
— Трябва да ти кажа нещо — призна Мирна, когато двете седнаха пред камината в мансардата на чернокожата жена с чаши скоч в ръце.
— Какво? — поинтересува се Клара и се наведе към приятелката си. Знаеше, че Констанс не се е появила, и също като Мирна се тревожеше за нея.
— Става въпрос за Констанс.
— Какво? — Художничката се подготви да чуе лоша новина.
— За това коя е тя всъщност.
— Какво? — възкликна Клара. Паниката й се изпари и на нейното място се настани объркване.
— Представяше се с името Констанс Пино, но това е моминската фамилия на майка й. Истинското й име е Констанс Уеле.
— Как?
— Констанс Уеле.
Мирна наблюдаваше приятелката си. След реакцията на Гамаш тази пауза вече не я изненадваше. Докато мълчаха, хората си задаваха два въпроса. Коя е тази Констанс Уеле и защо Мирна въобще ги занимава с нея?
Клара смръщи чело, отпусна се назад в креслото и кръстоса крака. Отпи от уискито си и се загледа в далечината.
И изведнъж подскочи леко, когато истината се стовари върху нея.
Марк Бро се върна в гостната, но този път с бавна крачка.
— Казах и на останалите — съобщи с някак отнесен глас. — Претърсихме спалнята. Знаеш ли, Арман, ако не ни беше казал коя е, нямаше да се досетим. Не и докато не въведем името й в системата.
Бро се озърна в малката стая.
— Нищо не подсказва, че е била Уеле. Нито тук, нито в спалните. Някъде може и да има документи или снимки, но досега не сме ги открили.
Двамата мъже се огледаха из гостната.
Порцеланови статуетки, книги, дискове, кръстословици и стари кутии с пъзели — имаше вещи, които свидетелстваха за личен живот, но не разкриваха нищо от миналото.