— Последната ли е? — попита Бро.
Гамаш кимна:
— Мисля, че да.
Съдебният лекар надникна иззад вратата и съобщи, че ще изнасят тялото. Попита дали някой от инспекторите иска да хвърли поглед за последно. Бро се обърна към Гамаш, а той кимна.
Двамата мъже последваха патолога по тесния коридор и стигнаха до спалня в задната част на къщата. Там действаше екипът за събиране на улики от отдел "Убийства" на монреалската полиция. Когато Гамаш влезе, служителите прекратиха заниманието си и отчетоха присъствието му. Изабел Лакост, която само бе наблюдавала отстрани, забеляза как очите на полицаите се разширяват, когато разпознаха началника й.
Главен инспектор Гамаш от Sûretè, човекът, с когото повечето униформени в Квебек си мечтаеха да работят. С изключение на онези униформени, които наскоро бяха назначени в Отдела на самия главен инспектор. Лакост прекрачи лентата, която бе опъната около тялото на мадам Уеле, и се приближи към двамата мъже на вратата. Малката стаичка изведнъж стана пренаселена.
В спалнята, както и в гостната, имаше множество лични вещи, включително и отвореният куфар, пълен с багаж, който лежеше върху оправеното легло. Но както и в гостната, и тук нямаше нито една снимка.
— Ако позволите — обърна се Гамаш към един от криминалистите, който кимна в отговор. Главният инспектор коленичи до тялото на Констанс. Жената бе облечена с пеньоар, закопчан догоре. Под него се виждаше вълнена нощница. Явно бе убита, докато си е стягала багажа вечерта преди да замине за Трите бора.
Главен инспектор Гамаш хвана студената й ръка и я погледна в очите. Бяха широко отворени. Втренчени. Много сини. Много мъртви. Нямаше изненада в тях. Нямаше болка. Нямаше страх.
Пустееха. Сякаш животът й просто бе изтекъл. Като заряда на батерия. Можеше да се каже, че в стаята цари мир, ако не беше тъмната локва под главата на жената и захвърлената край трупа счупена лампа, изцапана с кръв.
— Изглежда непредумишлено — обади се една полицейска служителка. — Извършителят не е носел оръжие. Лампата е стояла ето там. — Посочи нощното шкафче.
Гамаш кимна. Но това не означаваше, че убийството е непредумишлено. Означаваше просто, че извършителят е знаел къде може да намери оръжие.
Детективът сведе поглед към жената в краката си и се запита дали нейният убиец е имал представа коя е тя.
— Сигурна ли си? — попита Клара.
— Съвсем сигурна — отговори Мирна и се опита да сдържи усмивката си.
— Защо не си ни казала?
— Констанс не искаше никой да знае. Много е потайна.
— Мислех, че всичките са мъртви — продума Клара тихо.
— Надявам се, че не са.
— Честно казано, това се случва във възможно най-неподходящия момент — призна Марк Бро, докато се готвеха да тръгнат от дома на мадам Уеле. — Всяка Коледа съпрузи убиват съпругите си, служители убиват началниците си, някои хора пък се самоубиват. А сега и това. Повечето полицаи от екипа ми излизат в отпуск.
Гамаш кимна:
— Аз тръгвам за Париж след една седмица. Рен-Мари вече е там.
— А аз в петък заминавам за вилата ни в Сент Агат. — Бро се вгледа в колегата си преценяващо. Вече бяха излезли на тротоара. Съседите бяха започнали да се събират и да зяпат. — Дали е възможно… — Бро разтри облечените си в ръкавици длани, за да ги сгрее. — Знам, че имаш достатъчно много твои случаи, Арман…
Бро всъщност знаеше много повече от това. Не защото главен инспектор Гамаш бе споделил с него, а защото всеки ръководен кадър в полицията на Квебек, а може би и на цяла Канада, знаеше. В отдел "Убийства" на Sûretè течеше "реформа". Докато в общественото пространство се носеха само хвалби по адрес на Гамаш, вътре в организацията той бе в професионално "изгнание". Случващото се беше унизително, или по-скоро щеше да бъде, ако главен инспектор Гамаш не се държеше така, сякаш не бе забелязал какво става.
— С удоволствие ще поема случая.
— Merci — въздъхна Бро с видимо облекчение.
— Воп. — Главният инспектор даде знак на Лакост. Време бе да си вървят. — Ако твоят екип приключи с разпитите и лабораторните анализи, още утре сутрин ще продължим оттам, докъдето са стигнали.
Закрачиха към колата. Някои от съседите задаваха въпроси. Главен инспектор Бро не им даде никаква конкретна информация, но успокояваше хората, че няма за какво да се тревожат.
— Разбира се, не можем да покрием случая със смъртта й — призна той на Гамаш, след като сниши гласа си. — Но можем да не разгласяваме истинското й име. Ще кажем, че е Констанс Нино, ако журналистите се интересуват.