Бро се вгледа в притеснените лица на съседите:
— Питам се дали са знаели коя е?
— Едва ли — рече Гамаш. — Съмнявам се, че щеше да заличи всички свидетелства за истинската си самоличност, включително и рождената си фамилия, за да тръгне след това из квартала да разгласява коя е.
— Може да са се досещали — предположи Бро. Но по-скоро бе съгласен с Гамаш, че едва ли е така. На кого би му хрумнало, че възрастната му съседка някога е била една от най-известните личности не само в Квебек, не само в Канада или дори в Северна Америка, а изобщо в целия свят?
Лакост бе запалила двигателя на колата и бе включила отоплението, за да се стопи скрежът върху предното стъкло. Двамата мъже стояха край автомобила. Марк Бро се задържа за кратко, макар че бе време да си тръгва.
— Хайде, изплюй камъчето — подкани го Гамаш.
— Ще подадеш ли оставка, Арман?
— Работя по случая от две минути, а вече ми искаш оставката? — разсмя се главният инспектор от Sûretè.
Бро се усмихна, но продължи да се взира в колегата си. Гамаш си пое дълбоко дъх и оправи ръкавиците си.
— А ти би ли го направил на мое място? — попита.
— На тази възраст? Пенсията ми е осигурена, както и твоята. Ако шефовете ми толкова силно желаеха да се отърват от мен, щях да се омета за нула време.
— Ако шефовете ти толкова силно желаеха да се отърват от теб — възрази Гамаш, — нямаше ли да се запиташ защо?
Главният инспектор погледна през рамото на Бро към снежния човек оттатък улицата, чиито разперени ръце бяха като костите на някакво уродливо създание. Зовеше го.
— Оттегли се, mon ami — отвърна Бро. — Върви в Париж, прекарай си хубаво по празниците, а след това подай оставка. Но първо разреши този случай.
ШЕСТА ГЛАВА
Накъде? — попита Изабел Лакост.
Гамаш погледна към часовника на таблото на автомобила. Показваше почти седем.
— Трябва да се прибера у дома, за да изведа Хенри, а после да се върна в централното управление за няколко минути.
Знаеше, че може да помоли дъщеря си Ани да даде храна на Хенри и да го разходи, но на нея в момента други неща й бяха на главата.
— А мадам Ландерс? — попита Лакост и зави към дома на началника си в "Отремонт".
И Гамаш си задаваше същия въпрос.
— Ще отида при нея по-късно тази вечер, за да й съобщя вестта лично.
— Ще дойда с вас — предложи заместничката му.
— Merci, Изабел, но няма нужда. Може да отседна в пансиона. Главен инспектор Бро обеща да изпрати всички файлове, които има. Бих искал да ги изтеглиш утре сутринта. Аз ще видя какво ще открия в Трите бора.
Не се задържаха задълго в апартамента му — само толкова, колкото Гамаш да събере чанта е багаж за една нощувка за себе си и Хенри. Главният инспектор повика едрата немска овчарка и посочи задната седалка на автомобила. Хенри наостри уши като сателитни чинии и реагира на заповедта с ентусиазъм. Скочи вътре и явно от страх, че Гамаш може да промени решението си, веднага се сви на колкото се може по-малко кълбо.
Не ме виждаш. Неееее меее виждааааш.
Вълнението обаче, както и набързо погълнатата храна, принудиха Хенри да се издаде по добре познатия начин.
Главният инспектор и Изабел Лакост, настанени вече на предните седалки, свалиха надолу прозорците си — предпочитаха вледеняващия студ навън пред онова, което заплашваше да разтопи тапицерията вътре.
— Често ли го прави? — изпъшка тя.
— Било в знак на обич, така ми каза някой — отвърна детективът, без да поглежда заместничката си в очите. — Комплимент. — Гамаш замълча и извърна глава към прозореца. — Голям комплимент.
Изабел Лакост се усмихна. Свикнала бе да получава подобни "комплименти" от съпруга си, а вече и от малкия си син. Запита се защо ли хромозомата Y бе толкова миризлива?
Пред централата на Sûretè Гамаш се спря, за да сложи кожената каишка на врата на Хенри, и тримата влязоха в сградата.
— Задръжте го, моля! — извика Лакост на мъжа, който тъкмо влизаше в асансьора в дъното на коридора. Инспекторката тръгна забързано натам, а Гамаш и Хенри изостанаха няколко стъпки зад нея. Изведнъж Изабел рязко забави крачка. И спря.
Мъжът в асансьора натисна един от бутоните. И пак, и пак.
Лакост застина на метри от асансьора. Искаше вратите да се затворят веднага, за да може да се качат на следващия.
Но главен инспектор Гамаш не се поколеба. Поведе Хенри покрай Лакост и двамата влязоха, видимо незаинтересовани от мъжа, който с всички сили натискаше бутона за затваряне на вратите. Когато те се плъзнаха една към друга, Гамаш протегна ръка, за да ги спре, и погледна към Лакост: