Бовоар усети, че някой стои наблизо, и вдигна очи.
— Добри новини — обяви инспектор Тесие. — Франкьор е впечатлен от теб. Иска да участваш в акцията.
Стомахът на Бовоар се сви. Вече бе взел две таблетки оксиконтин, но болката отново го връхлетя.
Тесие се наведе през бюрото и постави шишенце с лекарство до ръката на Бовоар.
— Всички имаме нужда от помощ от време на време — Тесие потупа капачето на шишенцето, понижи глас и добави небрежно: — Вземи си едно. Не е нищо страшно. Просто слабо успокоително. Всички го пием. Ще се почувстваш по-добре.
Бовоар се втренчи в шишенцето. В главата му иззвъня предупредителен сигнал, но беше твърде дълбоко и твърде бе закъснял.
СЕДМА ГЛАВА
Арман Гамаш изгаси осветлението и двамата с Хенри тръгнаха по коридора, но вместо да натисне бутона за надолу, детективът натисна за нагоре. Не към последния етаж, а към предпоследния. Погледна часовника си. Осем и половина. Идеално.
След минута потропа на една врата и влезе, без да изчака отговор отвътре.
— Воп — посрещна го комисар Брюнел. — Успя.
Терез Брюнел, дребна на ръст и елегантна както винаги, се изправи и посочи стола до съпруга си Жером, който също беше на крака. След ръкостисканията всички седнаха.
Терез Брюнел бе преминала пенсионната възраст според стандартите на Sûretè, но на никого не достигаше смелост — или още нещо — да й го каже. Късно се присъедини към полицията, обучава се при Гамаш, а след това бързо го надмина, отчасти заради собственото си усърдие и способности, но и — както всички знаеха — защото кариерата на детектива се сблъска със стена, издигната от главен комисар Франкьор.
Приятелството им датираше още от академията, когато Терез бе два пъти по-възрастна от останалите курсанти, а Гамаш бе нейният преподавател.
Настоящите им роли, кабинети и служебни позиции трябваше да са разменени. Терез Брюнел знаеше, че е така. Жером знаеше. Гамаш също знаеше, макар че сякаш само на него не му пукаше.
Разположиха се на офисния диван и столовете, а Хенри полегна между Гамаш и Жером. По-възрастният мъж отпусна ръка и разсеяно погали немската овчарка.
Жером, който беше на осемдесетина, имаше почти кръгла форма и ако беше по-малък по размер, вероятно Хенри щеше да иска да тича след него.
Въпреки разликата в ранга беше ясно, че Арман Гамаш е начело на това събрание, независимо че не се случваше в неговия кабинет.
— Какви новини имате за мен? — обърна се детективът към Терез.
— Мисля, че сме все по-близо, Арман, но има един проблем.
— На няколко пъти се сблъсквам със стени — обясни Жером. — Който и да го е направил, не е никак глупав. Точно когато си помисля, че съм на прав път, установявам, че всъщност съм в cul-de-sac[24].
Гласът му звучеше раздразнено, но иначе мъжът изглеждаше в настроение. Привел се бе напред, сключил ръце. Очите му блестяха и едва сдържаше усмивката си.
Жером видимо се забавляваше.
Доктор Брюнел бе агент, но не работеше за Sûretè du Quèbec. Вече се бе пенсионирал, но някога оглавяваше спешното отделение на болница "Нотър Дам" в Монреал. Обучен бе да реагира бързо в спешни медицински ситуации, да преценява, да диагностицира. И след това да лекува.
Няколко години бяха изминали, откакто не практикуваше активно професията си. Оттогава Жером бе пренасочил енергията си към разрешаването на загадки и шифри. И съпругата му, и главен инспектор Гамаш се бяха консултирали с него при случаи, в които имаше кодирани съобщения. Но той бе нещо повече от пенсиониран лекар, който си запълва свободното време. Жером Брюнел бе роден да разрешава логически главоблъсканици. Умът му с лекота откриваше взаимовръзки, които друг би търсил в продължение на дни и часове, ако въобще успееше да ги намери.
Но любимата игра на доктор Брюнел, неговият наркотик, бяха компютрите. Беше кибернаркоман, а Гамаш му бе предложил суров хероин, когато му бе дал да разплете тази чепата загадка.
— Никога не съм виждал толкова много нива на сигурност — Говореше Жером, — някой здраво се е постарал да скрие нещо.
— Но какво е това нещо? — попита Гамаш.
— Ти ни помоли да разберем кой всъщност е разпространил видеоматериала от престрелката във фабриката — намеси се комисар Брюнел. — Акцията, която ти водеше, Арман.
Детективът кимна. Кадрите бяха заснети от миниатюрните видеокамери, които всеки полицай, участвал в тази мисия, носеше заедно със слушалките на главата си. Устройствата бяха записали всичко.