— Разбира се, имаше вътрешно разследване — продължи комисар Брюнел. — От отдел "Киберпрестъпления" стигнаха до извода, че някакъв хакер случайно е попаднал на файловете, монтирал ги е и ги е качил в интернет.
— Глупости — възрази доктор Брюнел. — Никой хакер не може просто да се натъкне на тези файлове. Твърде добре защитени са.
— Тогава — обърна се Гамаш към Жером — кой го е направил?
Всички знаеха отговора. Ако не е бил случаен хакер, трябваше да е вътрешен човек от Sûretè, и то някой на достатъчно висока позиция, че да може лесно да прикрие следите си. Но доктор Брюнел бе хванал тези следи и бе тръгнал по тях.
И тримата знаеха, че щяха да го отведат до кабинета точно над главите им. До най-високото ниво в йерархията на Sûretè.
Но от доста време Гамаш се питаше дали си задават правилния въпрос. Не "кой", а "защо". Опасяваше се да не открият, че видеото е само гнусен екскремент на много по-голямо същество. Че са приели неговото merde[25] за истинската заплаха.
Арман Гамаш огледа присъстващите. Висшестояща служителка на Sûretè след пенсионна възраст. Закръглен лекар. И той самият — следовател на средна възраст, отбягван или пренебрегван от колегите си.
Само те тримата. А съществото, което издирваха, сякаш растеше с всеки следващ път, когато успееха да го зърнат.
Но Гамаш знаеше, че недостатъците могат да бъдат и предимства. Лесно можеше да ги подминат и да не им обърнат внимание, особено хора, които се имаха за невидими и недосегаеми.
— Смятам, че се приближаваме, Арман, но все се натъквам на задънени улици — оплака се Жером. Лекарят изведнъж придоби някак потаен вид.
— Продължавай — подкани го Гамаш.
— Не съм сигурен, но мисля, че попаднах на наблюдател.
Главният инспектор не коментира. Знаеше какво представлява наблюдателят и в реалния, както и в киберсвета, но искаше Жером да бъде по-конкретен.
— Ако наистина има наблюдател, той е много хитър и ловък. Възможно е да ме е наблюдавал от известно време.
Гамаш облегна лакти на коленете си и сключи големите си ръце пред себе си. Като боен кораб, който се носи към целта си.
— Франкьор ли е? — попита. Нямаше нужда от повече недомлъвки.
— Не е лично той — отвърна Жером, — но който и да е, според мен е в мрежата на Sûretè. От доста време се занимавам с това, но досега не бях виждал толкова сложна защита. Когато се спра, за да погледна, той сякаш се изпарява.
— Как изобщо разбираш, че е там? — попита Гамаш.
— Не знам със сигурност, но имам някакво усещане — движение, преместване.
Брюнел замълча и за първи път Гамаш забеляза нотка на тревога у жизнерадостния лекар. Сякаш колкото и да беше добър доктор Брюнел, може би си имаше работа с някой още по-добър.
Главният инспектор се облегна назад на стола си, като че нещо бе минало покрай него и го бе блъснало. "Какво ли сме открили?"
Не само те преследваха създанието. Изглежда, и то вече ги преследваше.
— Този наблюдател знае ли кой си? — обърна се към Жером.
— Не мисля.
— Не мислиш? — повтори Гамаш. Тонът му бе рязък, погледът — твърд.
— Не — поклати глава Жером. — Не знае.
"Все още." Думите останаха неизказани, но се подразбираха. Все още.
— Бъди внимателен, Жером — заръча Гамаш, като се изправи и хвана каишката на Хенри. Сбогува се с приятелите си, остави ги и отпътува в нощта.
Светлините на градове и села избледняваха далече назад в огледалото за обратно виждане, докато главният инспектор шофираше през гората. След известно време потъна в пълен мрак, само фаровете на колата му осветяваха заснежения път. Накрая зърна меко сияние пред себе си и го разпозна. Гамаш изкачи хълма с автомобила си и в долината съзря три огромни бора, осветени от зелени, червени и жълти коледни лампички. Сякаш бяха хиляди. Из цялото село къщи и огради бяха окичени с весели светлини, празничен гирлянд грееше и по дължината на каменното мостче.
Докато се спускаше надолу по склона с колата си, телефонът му изгуби обхват. Нямаше мобилна мрежа, нямаше имейли. Сякаш Гамаш и Хенри, задрямал на задната седалка, бяха пропаднали вдън земя.
Паркира пред книжарницата за нови и употребявани книги на Мирна и забеляза, че горе в апартамента й все още свети. Толкова пъти бе идвал тук и го бе посрещала нечия смърт. Сега обаче носеше смъртта със себе си.