Това. Това. Мирна все още не можеше да се накара да го произнесе на глас.
След като мина един ден и Констанс не се появи, дори не се обади, Мирна се подготви за най-лошото. Че приятелката й е получила инфаркт. Удар. Катастрофирала е.
Не й бе хрумнало изобщо, че може да е и по-лошо. Че Констанс не просто е загубила живота си, а някой й го е отнел.
— Още не знаем, но ще го открием — обеща Гамаш.
— Можете ли? — попита Клара, като заговори за пръв път, откакто бе чула новината от главния инспектор. — Тя не живееше ли в Монреал? Май е извън вашата юрисдикция?
— Така е, но началникът на отдел "Убийства" в монреалската полиция ми е приятел. Прехвърли случая към мен. Познавахте ли Констанс добре? — обърна се Гамаш към Мирна.
Тя отвори уста, но преди да каже каквото и да е, погледна към Клара.
— О! — възкликна художничката, когато разбра погледа. — Искаш ли да изляза?
Мирна се замисли, сетне поклати глава:
— Извинявай, не. По навик. Старая се да не обсъждам клиентите си с други хора.
— Значи ви е била клиентка — рече Гамаш. Не извади бележника си, предпочете да слуша внимателно. — Не е била просто приятелка.
— Първо клиентка, след това — приятелка.
— Как се запознахте?
— Дойде на сеанс преди няколко години.
— Преди колко?
Мирна се замисли и отговори:
— Двайсет и три. — Изглеждаше удивена от собствените си думи. — Познавала съм я от двайсет и три години — продума изненадано бившата психоложка, след което се застави да се върне в реалността. — Когато спря да идва на сеанси, продължихме да поддържаме връзка. Излизахме на вечеря, на театър. Не особено често, но и двете бяхме неомъжени жени и намерихме доста общи неща помежду си. Харесвах я.
— Това необичайно ли е? — попита Гамаш. — да се сприятелите с клиент?
— Бивш клиент. Но да, изключително необичайно е. Случвало ми се е само веднъж — с Констанс. Психотерапевтът трябва да поставя ясни граници, дори да става въпрос за бивши клиенти. Хората, които лекуваме, ни влизат в главата, а ако започнат да влизат и в живота ни, имаме проблем.
— Но Констанс е успяла?
Мирна кимна:
— Май и двете бяхме малко самотни, а тя изглеждаше горе-долу нормална.
— Горе-долу? — попита Гамаш.
— Кой ли от нас е напълно нормален, господин главен инспектор?
И двамата погледнаха към Клара — косата й отново стърчеше във всички посоки в някакво ужасно съчетание от ефекта на сплесканата от шапка прическа, статичното електричество и навика на художничката често да заравя пръсти сред кичурите си.
— Какво? — сепна се Клара.
Гамаш отново се обърна към Мирна:
— Виждали ли сте се с Констанс, откакто се преместихте в Трите бора?
— Няколко пъти, когато отивах до Монреал. Но никога тук. Поддържахме връзка най-вече като си изпращахме пощенски картички и се чувахме по телефона. Истината е, че през последните няколко години се бяхме поотдалечили.
— А какво я накара да ви дойде на гости сега? — попита главният инспектор. — Вие ли я поканихте?
Мирна помисли, но поклати глава:
— Не, по-скоро не. Струва ми се, че идеята бе нейна, макар че е възможно да е намекнала, че би дошла, и тогава аз да съм й отправила покана.
— Имаше ли някаква конкретна причина да ви дойде на гости?
Книжарката отново се замисли, преди да отговори:
— Сестра й почина през октомври, както сигурно сте чули…
Гамаш кимна. Съобщиха по новините, както щеше да стане и със смъртта на Констанс. Убийството на Констанс Пино беше статистика. Убийството на Констанс Уеле — водеща новина.
— След като сестра й си отиде, не й оставаше никой друг на този свят — обясни Мирна. — Констанс беше много потайна. По принцип в това няма нищо лошо, но при нея се бе превърнало в някаква мания.
— Можете ли да ми кажете имената на няколко нейни приятели?
Мирна поклати глава.
— Не знаете нито едно? — изненада се главният инспектор.
— Тя нямаше приятели.
— Pardon?
— Констанс нямаше приятели — повтори Мирна.
Гамаш я гледаше с недоверие:
— Никакви?
— Никакви.
— Ти й беше приятелка — обади се Клара. — Сприятели се и с всички тук. Дори с Рут.
Още докато го казваше обаче, художничката осъзна грешката си. Приела бе приятелското отношение за приятелство.
Мирна помълча за кратко, сетне заговори:
— Констанс оставяше впечатлението за приятелство и близост, без всъщност да ги изпитва.
— Искаш да кажеш, че всичко е било лъжа? — попита Клара.
— Не съвсем. Не искам да си мислите, че е била социопат или нещо такова. Харесваше хората, но винаги имаше прегради между нея и останалите.