Но вече не му пукаше. Просто се надяваше Ани да погледне през прозореца си. Да разпознае колата му. Да го види вътре. Да отвори вратата.
Искаше…
Искаше…
Искаше отново да почувства как я притиска в прегръдките си. Да вдъхне аромата й. Искаше да я чуе как прошепва: "Всичко ще бъде наред".
Но най-много от всичко искаше да повярва в това.
— Мирна сподели, че Констанс е изчезнала — каза Габри и се пресегна да вземе закачалка за палтото на Гамаш. Взе връхната дреха на главния инспектор и застина. — Заради нея ли дойдохте?
— Боя се, че да.
Габри се поколеба само секунда, преди да попита:
— Мъртва ли е?
Детективът кимна.
Габри притисна палтото към себе си и се втренчи в Гамаш. Изгаряше от желание да зададе още въпроси, но не го направи. Виждаше колко е изтощен гостът му. Затова просто закачи дрехата и тръгна към стълбището.
Гамаш последва огромния полюшващ се халат нагоре по стъпалата.
Габри го поведе по коридора, докато не спряха пред позната врата. Щракна ключа на осветлението и лампите огряха стаята, в която Гамаш винаги отсядаше. За разлика от Габри, тази стая, впрочем и целият пансион, бяха пример за сдържаност. Подът от широки дъски бе покрит с ориенталски килимчета. Леглото от тъмно дърво бе широко и примамливо и бе постлано с чисти бели чаршафи, дебел бял юрган и пухени възглавници.
Нямаше нищо излишно, помещението излъчваше уют. Простичко и приветливо.
— Вечеряли ли сте?
— Не, но ще издържа до сутринта.
Часовникът на нощното шкафче показваше 12.30.
Габри отиде до прозореца и го открехна, за да пусне свеж и хладен въздух в стаята, сетне дръпна завесите една към друга.
— В колко часа искате да ви събудя?
— Шест и половина твърде рано ли е?
Габри пребледня:
— Ни най-малко. Винаги сме будни по това време. — На вратата се спря. — Имате предвид шест и половина вечерта, нали?
Гамаш остави багажа си на пода до леглото.
— Merci, patron — усмихна се, като задържа погледа на Габри за миг.
Преди да се преоблече, Гамаш забеляза Хенри, който бе застанал до вратата.
Главният инспектор стоеше в средата на стаята и поглеждаше ту към топлото меко легло, ту към кучето.
— О, Хенри, надявам се, че не искаш да излизаме само за да поиграеш — въздъхна и бръкна в чантата, която бе приготвил за домашния си любимец, за да извади топка за тенис и торбичка.
Слязоха тихо по стълбите. Гамаш отново си надяна палтото, ръкавиците и шапката, отключи вратата и двамата поеха в нощта. Не сложи каишка на немската овчарка. Вероятността да избяга беше прекалено малка — Хенри бе едно от най-плахите кучета, които Гамаш бе срещал.
Селото тънеше в пълна тъмнина и очертанията на къщите едва се различаваха на фона на гората. Човек и куче вървяха към селския площад. Гамаш изпита задоволство и мислено изрече благодарствена молитва, когато Хенри спря да си свърши работата. Детективът се наведе и събра в торбичката онова, което Хенри бе оставил на снега. Сетне се изправи и се обърна, за да възнагради четириногия си приятел.
Но кучето го нямаше. Стотици пъти двамата се бяха разхождали заедно и Хенри неизменно бе заставал до Гамаш, вдигнал поглед, пълен с очакване, към стопанина си. "Направих ти подарък, сега ти ми дай моя." Танто за танто.
Но сега, незнайно защо, Хенри го нямаше. Беше изчезнал.
Гамаш се укори за глупавата постъпка и погледна каишката, която държеше в ръка. Дали немската овчарка бе подушила сърна или койот и бе отпратила към гората?
— Хенри! — провикна се главният инспектор. — Ела тук, момче!
Подсвирна и тогава забеляза следите от лапи в снега. Водеха по обратния път и пресичаха улицата, но не по посока на пансиона.
Гамаш се приведе и тръгна тичешком по дирите. Отвъд пътя и през една снежна пряспа се озова на морава. Мина по неразчистена пътека. За втори път в този ден усети как в ботушите му влиза сняг, който се разтапя и попива в чорапите му. Отново подгизнал. Но не го интересуваше. Искаше само да намери Хенри.
Главният инспектор спря. Тъмен силует с огромни уши стоеше и нетърпеливо се взираше във входната врата на една къща. Махаше с опашка. Чакаше някой да го пусне вътре.
Гамаш усети как сърцето му започва да бие по-кротко и пое дълбоко дъх.
— Хенри! — прошепна настойчиво. — Viens ici![26]
Немската овчарка се обърна и го погледна.
26