— Ще повървите ли с мен?
Оливие бе малко изненадан и доста резервиран. От опит знаеше, че рядко е за добро, когато началникът на отдел "Убийства" иска да поговори насаме с някого.
Утъпканият сняг на улицата проскърцваше, докато вървяха с отмерени крачки по периферията на селския площад. Един висок и солиден мъж и един по-нисък, по-слаб и по-млад. Приближили наведени глави една към друга, споделяха нещо тайно. Но не във връзка с убийството, а по съвсем друг въпрос.
Спряха пред къщата на Емили Лонпре. От комина не излизаше дим. Прозорците не светеха. Но домът бе пълен със спомени за една възрастна жена, на която Гамаш дълбоко се възхищаваше, а Хенри обожаваше. Двамата мъже гледаха къщата, докато детективът обясняваше какво иска.
— Разбирам, patron — кимна Оливие, след като изслуша желанието на главния инспектор.
— Благодаря ви. Може ли да си остане между нас?
— Разбира се.
Всеки тръгна по своя път — Оливие отиде да отвори бистрото, а Гамаш и Хенри се върнаха да закусят в пансиона.
Голяма чаша café au lait очакваше главния инспектор на старата борова маса пред камината. След като нахрани Хенри и му наля прясна вода, Гамаш се настани на масата и се зае да си нахвърля бележки, отпивайки от кафето. Хенри полегна в краката на стопанина си, но надигна глава, когато Габри влезе.
— Voilá.[29] — Съдържателят на пансиона сервира на масата чиния с две яйца, бекон, препечени английски кифлички и пресни плодове. Сетне направи cafe an lait и за себе си и седна при главния инспектор.
— Оливие се обади преди малко от бистрото — сподели Габри. — Каза ми, че Констанс е била убита. Вярно ли е?
Гамаш кимна и отпи глътка кафе. Беше силно, с богат аромат.
— Каза ли ви още нещо? — Гамаш се постара гласът му да звучи небрежно, но внимателно се вгледа в Габри.
— Че е била у дома си.
Гамаш почака, но изглежда, Оливие бе запазил остатъка от разговора им в тайна, както бе обещал.
— Вярно е — призна детективът.
— Но защо? — Габри посегна към една от препечените английски кифлички.
Ето, отново, помисли си Гамаш. Също като партньора си Габри не бе попитал "кой", а "защо".
Разбира се, главният инспектор все още не можеше да отговори на нито един от двата въпроса.
— Какво беше мнението ви за Констанс?
— Знаете, че беше тук само за няколко дни — отвърна Габри.
След това се замисли върху въпроса. Гамаш беше любопитен да чуе отговора и чакаше търпеливо.
— В началото беше дружелюбна, но сдържана — рече Габри накрая. — Очевидно не харесваше гейовете.
— Вие харесахте ли я?
— Да. Някои хора просто не са срещали много обратни, това им е проблемът.
— А след като се запозна с вас и Оливие?
— Е, не е като да е станала привърженичка на гейовете, но почти.
— В какъв смисъл?
Вместо да изтърси поредното остроумие, Габри придоби сериозен вид и продължи:
— Започна да се държи майчински с нас. А и с всички останали в селото. Освен с Рут.
— А с нея как се отнасяше?
— Отначало Рут не искаше да има нищо общо с Констанс. Намрази я от пръв поглед. Както знаете, дъртата се гордее с това, че мрази всички. Двете с Роза стояха надалеч и сипеха вулгарни думи от разстояние.
— Значи нормална реакция като за Рут — отбеляза Гамаш.
— Радвам се, че Роза се завърна — довери Габри шепнешком, а след това се озърна с престорена загриженост, — но не ви ли прилича малко на летяща маймуна?
— Да не се отклоняваме от темата, Дороти[30] — настоя главният инспектор.
— Странното е, че след като първо се държеше с Констанс все едно е нещо, което Роза е изакала, Рут изведнъж стана много мила с гостенката.
— Рут?
— Да, знам. Никога не съм виждал подобно нещо. Даже един ден вечеряха заедно в дома на Рут. Само двете.
— С Рут? — повтори Гамаш с недоверие.
Габри намаза мармалад върху кифличката си и кимна. Главният инспектор изгледа събеседника си изпитателно, но му се стори, че нищо не крие. Осъзна, че Габри явно не знаеше коя е Констанс. Ако знаеше, досега да беше казал нещо.
— Значи, доколкото можете да предположите, нищо от случилото се тук не дава обяснение за смъртта й? — попита детективът.
— Нищо.
Гамаш дояде закуската си с помощта на Габри, после стана от масата и повика Хенри.
— Да запазя ли стаята ви?
— Да, моля.
— И още една за инспектор Бовоар, разбира се. И той ще дойде, нали?
— Всъщност не. Има друг ангажимент.
Габри замълча за кратко, след това кимна:
— Ааа…
Нито единият от двамата мъже не знаеше какво трябва да означава това "ааа".