Гамаш се зачуди колко ли време ще мине, преди хората да спрат да виждат Бовоар редом с него всеки път, когато го погледнат. А кога ли самият той щеше да спре да очаква появата на Жан Ги? Не беше толкова трудно да понесе болката, мислеше си Гамаш, колкото тежестта.
Главният инспектор и Хенри пристигнаха в бистрото по време на сутрешния наплив, макар че "наплив" не беше точната дума. Никой не се блъскаше и заникъде не бързаше.
Много от селяните спокойно си пиеха кафето, удобно настанени на креслата край огньовете със сутрешни вестници в ръце — пресата пристигаше с един ден закъснение от Монреал. Някои посетители седяха край малки кръгли масички и похапваха пържени филийки, палачинки или бекон с яйца.
Слънцето тъкмо се издигаше и ярките му лъчи обещаваха ясен и приятен ден.
Когато Гамаш прекрачи прага, всички се обърнаха и приковаха очи в него. Вече бе свикнал. Разбира се, сигурно всички знаеха за Констанс. Чули бяха, че е изчезнала, а досега трябваше да са разбрали, че е мъртва. Убита.
Детективът огледа просторното помещение и в очите на събралите се селяни видя любопитство, в някои се четеше болка, други погледи търсеха, а трети просто бяха нахални, като че ли новодошлият бе пристигнал с торба с отговори, метната на рамо.
Докато оставяше якето си на закачалката, Гамаш забеляза няколко усмивки. Селяните бяха разпознали приятеля му, онзи с големите уши. Блудният син се завръщаше. Хенри също позна някои от тях и ги поздрави с облизване на ръцете, махане с опашка и невъзпитано подушване, докато Гамаш го водеше през бистрото.
— Насам!
Главният инспектор забеляза Клара, която стоеше в един от кътовете с фотьойли и диван. Отвърна й с помахване и се запровира между масите, за да стигне до нея. След малко се появи Оливие с кухненска кърпа, преметната на рамо, и влажен парцал в ръка. Избърса масата, докато Гамаш поздравяваше Мирна, Клара и Рут.
— Имате ли нещо против Хенри да остане? Ако предпочитате, ще го заведа в пансиона — предложи Гамаш.
Оливие хвърли поглед към Роза. Патицата се бе наместила на едно от креслата до камината, върху брой на монреалския вестник "Газет", а на страничната облегалка лежеше брой на "Ла прес" и чакаше да бъде прочетен.
— Мисля, че няма проблем — рече собственикът на бистрото.
Рут потупа мястото на дивана до себе си, което можеше да се тълкува като покана. Все едно да получиш персонален коктейл "Молотов".
Гамаш седна.
— Е, къде е Бовоар?
Главният инспектор бе забравил, че противно на очакванията и напук на всички природни закони Жан Ги и старата поетеса бяха завързали дружба. Или поне бяха започнали да се разбират.
— Има друг ангажимент.
Рут впери вледеняващ поглед в събеседника си, но Гамаш остана спокоен и не отклони очи.
— Най-накрая е разбрал що за стока си, а?
Гамаш се усмихна:
— Сигурно.
— А дъщеря ти? Още ли е влюбен в нея, или и там осра нещата?
Детективът все така не отместваше поглед от онези студени старчески очи.
— Радвам се, че Роза се е върнала — рече той най-накрая. — Изглежда добре.
Рут погледна Гамаш, после патицата, после пак Гамаш. И тогава се случи нещо, което главният инспектор никога не бе виждал. Старицата омекна.
— Благодаря ти — рече тя.
Арман пое дълбоко дъх. Бистрото ухаеше свежо на бор и на дим от горящи цепеници, с лека сладка нотка на захарни пръчици. Над камината висеше венец, а в ъгъла се извисяваше елха, окичена с най-различни коледни украшения и бонбони.
Детективът се обърна към Мирна:
— Как сте днес?
— Ужасно — призна книжарката и се усмихна едва. Наистина изглеждаше, че не е спала добре през нощта.
Клара се пресегна и хвана приятелката си за ръката.
— Тази сутрин инспектор Лакост ще получи всички улики, събрани по случая от монреалската полиция — обясни Гамаш. — Ще се върна в града и ще проведем разпитите. Един от най-важните въпроси е дали човекът, който е убил Констанс, е знаел коя е тя всъщност.
— Искате да кажете, дали е бил непознат — попита Оливие, — или някой, чиято цел е била именно Констанс?
— Този въпрос винаги го има — призна Гамаш.
— Мислите ли, че е била убита умишлено? — обади се Клара. — Или е станало по погрешка? Някой е влязъл, за да обере къщата, и нещата са излезли извън контрол?
— Имало ли е mens rеа, "виновен ум", или е станало случайно? — отвърна Гамаш. — Това са въпросите, които ще задаваме.
— Чакайте малко — намеси се Габри, който междувременно се бе присъединил към групичката, но до момента бе останал необичайно мълчалив. — Какво искахте да кажете с това "коя е тя всъщност"? Не просто "коя е тя", а "коя е тя всъщност". Какво имате предвид?