Габри премести очи от Гамаш към Мирна, после обратно.
— Коя е била тя?
Главният инспектор седна по-напред на дивана и се приготви да отговори, но насочи поглед към Мирна, която седеше на креслото си и мълчеше. Кимна й. Това беше тайна, която някогашната психоложка бе пазила в продължение на десетилетия. Трябваше тя да я разкрие, ако реши.
Мирна отвори уста, но прозвуча друг глас, ядосан и нетърпелив глас:
— Констанс Уеле, тъпако!
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
— Констанс Уеле-Тъпако? — учуди се Габри.
Рут и Роза го изгледаха кръвнишки.
— Фак-фак-фак — промърмори патицата.
— Тя е Констанс Уеле — поясни Рут с леден тон, — а ти си тъпакът.
— Знаела си? — попита Мирна възрастната поетеса.
Рут подхвана Роза, сложи я в скута си и я погали като котка. Роза протегна шия, вдигнала човка нагоре към Рут, и се нагнезди върху старческото й тяло.
— Отначало не знаех. Мислех я за някоя скучна дъртачка. Като теб.
— Я почакайте — възрази Габри, като размахваше огромната си ръка пред себе си, сякаш се опитваше да прогони мъглата на объркването. — Констанс Пино всъщност е била Констанс Уеле?
Обърна се към Оливие:
— Ти знаеше ли?
Но беше ясно, че партньорът му е също толкова удивен.
Габри обходи с поглед събралите се хора и накрая спря очи върху Гамаш.
— За едно и също нещо ли говорим? За петзначките Уеле?
— C'est çа[31] — отвърна главният инспектор.
— Петзначките? — повтори Габри, тъй като явно още не проумяваше напълно.
— Именно — увери го Гамаш. Но този отговор сякаш усили още повече недоумението на Габри.
— Мислех си, че са мъртви — рече той.
— Защо хората все това повтарят? — попита Мирна.
— Ами всичко сякаш се е случило толкова отдавна. Едно време.
Настъпи мълчание. Габри неволно бе обобщил онова, което повечето си мислеха. Не бе толкова голямо удивлението, че една от петзначките Уеле е починала, колкото че изобщо някоя от тях бе жива. И именно тя се бе разхождала сред тях доскоро.
Петзначките имаха легендарен статут в Квебек. В Канада. В целия свят. Бяха феномен. Едва ли не циркови изроди. Пет малки момиченца, напълно еднакви. Родени в дълбините на Голямата депресия[32]. Заченати без каквито и да е медицински процедури. В нормални условия, а не в епруветка. Единствената петорка естествени близнаци, които остават живи след раждането. И така бяха преживели седемдесет и седем години. До вчера.
— Констанс бе последната — обясни Мирна. — Сестра й Маргьорит почина през октомври от инсулт.
— Омъжвала ли се е? — попита Оливие. — Оттам ли идва фамилията Пино?
— Не, никоя от петзначките не е била омъжена — отвърна Мирна. — Представяли са се с моминското име на майка си, Пино.
— Защо? — поинтересува се Габри.
— Как мислиш, идиот такъв? — изсумтя Рут. — Все пак не всеки иска да бъде център на вниманието.
— А ти как разбра коя е? — обърна се Габри към старата поетеса.
За всеобщо удивление това успя да запуши устата на Рут. Всички очакваха язвителен отговор, а не мълчание.
— Тя ми каза — призна накрая Рут. — Но повече не сме го обсъждали.
— О, я стига! — учуди се Мирна. — Казала ти е, че е една от петзначките Уеле, а ти не си й задала нито един въпрос?
— Не ме интересува дали ми вярвате — рече Рут. — Но, уви, това е самата истина.
— Самата истина? Не би разпознала истината, дори да се блъснеш в нея — сопна се Габри.
Рут не му обърна внимание, а насочи следващия си въпрос към Гамаш, който от известно време я наблюдаваше внимателно.
— Затова ли е била убита? Защото е била една от петзначките Уеле? — попита старицата.
— Вие как мислите? — отговори детективът.
— Не разбирам защо — призна Рут. — И все пак…
"И все пак" — каза си Гамаш, докато се изправяше. И все пак. Защо иначе би я убил някой?
Погледна часовника си. Почти девет. Време бе да върви. Извини се и тръгна към бара, за да използва телефона, след като навреме си спомни, че неговият мобилен нямаше покритие в Трите бора. Нямаше достъп и до електронната поща. Представяше си как съобщенията прелитат в небето над селото, но не успяват да слязат в долината. Чакат го да се изкачи по склона на хълма и да напусне Трите бора, за да се изсипят върху него като бомбардировка.
Но докато беше тук, не можеха да стигнат до него. Арман Гамаш подозираше, че това донякъде обяснява дълбокия му сън от предишната нощ. Предполагаше и че по същата причина Констанс Уеле постепенно е започнала да се отпуска по време на престоя си в селото.