Тук е била в безопасност. Нищо не е можело да я достигне. Чак когато си е тръгнала, е била убита.
Или…
Докато телефонът звънеше, мислите му препускаха.
Или…
Разбра, че не е намерила смъртта си, когато е напуснала селото. Констанс Уеле е била убита, когато се е опитала да се върне в Трите бора.
— Bonjour; patron[33]' — долетя звънкият глас на инспектор Лакост от другия край на телефонната линия.
— Как разбра, че съм аз? — изненада се Гамаш.
— На екрана на телефона се изписва "Бистро". Това е кодовата ни дума за вас.
Детективът замълча, докато си мислеше дали наистина е така, и тогава Лакост се разсмя.
— Все още ли сте в Трите бора?
— Да, тъкмо се каня да тръгвам. Какви новини имаш?
— Получихме резултатите от аутопсията и криминалната експертиза от монреалската полиция. Сега чета протоколите от разпитите на съседите. Препратих всичко към вас.
Някъде сред съобщенията, които витаеха над главата му, помисли си Гамаш.
— Има ли нещо важно?
— Засега не. Изглежда, съседите й не са знаели коя е.
— А сега знаят ли?
— Не сме им казвали. Предпочитам да не вдигаме много шум, поне докато е възможно. Медиите ще гръмнат, когато се разбере, че последната жива петзначка не просто е починала, ами е била убита.
— Бих искал отново да огледам местопрестъплението. Да се срещнем в дома на мадам Уеле след час и половина?
— D 'accord[34] — отвърна Лакост.
Гамаш вдигна поглед към огледалото зад бара. Зърна своето отражение, а зад него — бистрото с коледната украса и прозореца, през който се виждаше заснеженото село. Слънцето вече се бе издигнало над върховете на дърветата, а небето се бе избистрило до най-бледото зимно синьо. Повечето клиенти на бистрото бяха увлечени в разговори помежду си и много от тях се вълнуваха и оживено обсъждаха сензационното откритие, че са познавали лично една от петзначките Уеле. Гамаш усещаше как емоциите наоколо се надигат и рухват. Новината изпълваше хората с въодушевление. След това си спомняха, че жената е мъртва. После отново разнищваха феномена на петзначките.
После убийството. Бяха като атоми, които се стрелкаха между два полюса. Не можеха да останат в покой.
Приятелите около камината съчувстваха на Мирна. И все пак… На главния инспектор му се бе сторило, че докато гледаше отражението, бе доловил някакво раздвижване. Някой го бе наблюдавал втренчено, но бързо бе свел очи.
Друг чифт очи обаче постоянно го следваше. Не мигваше, не се отклоняваше.
Хенри.
Немската овчарка седеше невъзмутимо и нехаеше за шума около себе си. Кучето бе вперило поглед в Гамаш. Като хипнотизирано. Чакаше. Способно бе да чака вечно, защото бе абсолютно уверено, че стопанинът му никога няма да го забрави.
Гамаш срещна погледа на немската овчарка и се усмихна на отражението в огледалото. Опашката на Хенри трепна, но тялото му остана неподвижно като скала.
— А сега, patron? — попита Оливие. Собственикът на бистрото заобиколи бара, докато детективът затваряше телефона.
— Сега тръгвам за Монреал. Боя се, че ме чака работа. Оливие взе слушалката:
— И мен също. Успех, господин главен инспектор.
— Успех и на теб, mon vieux.
Главен инспектор Гамаш се срещна с Изабел Лакост пред дома на Констанс и двамата влязоха заедно.
— Къде е Хенри? — попита Лакост, докато светваше лампите и къщата. Денят бе слънчев, но вътре бе някак сумрачно, сякаш стаите избледняваха.
— Оставих го в Трите бора при Клара. И двамата изглеждаха доволни от това.
Детективът бе уверил Хенри, че ще се върне, и немската овчарка му бе повярвала.
Гамаш и Лакост седнаха на масата в кухнята и започнаха да преглеждат разпитите и резултатите от криминалните експертизи. Служителите на полицията в Монреал бяха свършили добра работа, като бяха снели показания и бяха събрали проби и пръстови отпечатъци.
— Намерени са само нейни отпечатъци, доколкото виждам — коментира Гамаш, без да вдига поглед от доклада. — Няма следи от взлом, а когато пристигнахме, вратата беше отворена.
— Това може и да не означава нищо — отбеляза Лакост. — Когато стигнете до показанията на съседите, ще видите, че повечето не заключват входните си врати през деня, ако са си у дома. Кварталът е стар и спокоен. Няма престъпност. От много години тук живеят семейства. В някои случаи дори поколения наред.