— Липсваше още нещо — добави детективът. — Забеляза ли?
Лакост се замисли. Знаеше, че това не е изпит. Главният инспектор бе над тези неща, както и тя. Но в момента умът й бе празен.
Поклати глава.
— Никакви родители — рече Гамаш.
"По дяволите" — възкликна мислено Лакост. Нито следа от родителите. Пропуснала бе да забележи. В тълпата от петзначки, или липсващи сестри бе пропуснала нещо друго.
Мосю и мадам Уеле. Едно бе човек да изтрие част от миналото си, но защо би скрил всякакви следи от родителите си?
— Какво означава това според вас? — попита Лакост.
— Вероятно нищо.
— Дали убиецът е взел именно това?
Гамаш се замисли:
— Снимки на родителите?
— Семейни снимки. На родителите със сестрите.
— Предполагам, че е възможно.
— Просто се чудя… — започна Лакост, когато се спряха пред колата й.
— Да?
— Не, всъщност е глупаво.
Детективът повдигна вежди, но не каза нищо. Само продължи да гледа колежката си.
— Какво знаем за петзначките Уеле? — попита Лакост. — Умишлено са избягвали публичност, станали са просто сестрите Пино. Били са изключително затворени и потайни…
— Говорете направо, инспекторе — окуражи я Гамаш.
— Може би Констанс не е била последната.
— Pardon?
— Откъде можем да сме сигурни, че другите са мъртви? Може би е останала една жива. Кой друг би могъл да влезе в къщата? Кой друг въобще е знаел къде живеят? Кой друг би отнесъл със себе си семейни снимки?
— Не знаем дали убиецът изобщо е осъзнавал, че тя е една от петзначките — подчерта главният инспектор. — И не знаем какви семейни снимки са били откраднати.
Но докато пътуваше в колата, предположението на Лакост не излизаше от ума му.
Може би Констанс не беше последната.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Слушай внимателно — умоляваше се мислено Жан Ги Бовоар. — За бога, концентрирай се!"
Коляното му подскачаше нагоре-надолу, но той сложи длан върху него и натисна.
Отпред Мартен Тесие даваше инструкции на полицаите от Sûretè, които скоро щяха да щурмуват базата на рокерската банда.
— Това не са просто някакви татуирани хулигани — тъкмо казваше заместникът на Франкьор. Вдигна поглед от графиките на екрана на таблета си и го впери в колегите си. — Твърде много убити ченгета и престъпни босове са подценявали рокерите. Те са войници. Може да изглеждат като разбойници, но не се заблуждавайте — тези мъже са дисциплинирани, предани и силно мотивирани да бранят територията си.
Тесие продължи, а на екрана проблясваха изображения, схеми, чертежи.
Но Бовоар чуваше само собствения си умолителен глас: "Мили боже, не искам да умирам!".
Главен инспектор Гамаш почука на вратата и влезе в кабинета на Терез Брюнел. Тя седеше зад бюрото си и вдигна поглед.
— Затворете вратата, ако обичате — рече Терез и свали очилата си. Тонът и отношението й бяха нетипично резки.
— Получих съобщението ти, но не бях в града. — Гамаш хвърли поглед към часовника на бюрото. Тъкмо минаваше дванайсет на обед. Жената му посочи един от столовете. Гамаш се поколеба за миг, после седна. Терез седна до него. Изглеждаше уморена, но въпреки това беше безупречно облечена и напълно владееше себе си и него.
— Стигнахме до края, Арман. Съжалявам.
— Какво имаш предвид?
— Знаеш какво. Размишлявах, говорих с Жером и двамата сме на мнение, че няма какво да търсим повече. Гоним, си опашките.
— Но…
— Не ме прекъсвайте, господин главен инспектор. Цялата тази работа с видеозаписа излезе извън контрол и се разду прекомерно. Станалото-станало. Видеото изтече и не можем да направим нищо, за да върнем събитията назад. Трябва да се примирите.
— Не разбирам…
Гамаш се вгледа въпросително в лицето й.
— Много просто. Почувствали сте се наранен и ядосан и сте искали да си отмъстите. Напълно естествено. Но в един момент започнахте да вярвате, че има нещо повече от хакнатото видео. Прекалено много се разпалихте и успяхте да запалите всички около себе си. Включително и мен. Но това бе моя грешка, не ваша. Позволих си да ви повярвам.
— Какво е станало, Терез?
— Комисар — поправи го тя.
— Désolé. Комисар. — Детективът сниши глас. — Станало ли е нещо?
— Със сигурност. Осъзнах се и ви препоръчвам вие също да го направите. Почти не спах снощи, накрая станах от леглото и започнах да пиша. Искате ли да прочетете?
Гамаш кимна, докато се вглеждаше внимателно в Терез. Тя му подаде лист хартия, изписан на ръка. Главният инспектор си сложи очилата и зачете. Когато приключи, внимателно сгъна листа надве.