— Трябва да проведа едно проучване и си мислех, че можете да ми помогнете.
— На каква тема?
— Петзначките Уеле.
Библиотекарката повдигна вежди.
— Наистина ли? Защо?
— Не очаквате да ви кажа, нали? — подсмихна се Гамаш.
— Значи и вие не очаквате да ви помогна, нали?
Усмивката му се стопи. Рен-Мари му бе разказвала за мадам Дюфур, която пазеше документите в Националната библиотека и архива, като че ли бяха нейна частна колекция.
— Полицейски работи — заяви детективът.
— Библиотечни работи, господин главен инспектор — отвърна жената и кимна към масивните затворени врати.
Гамаш проследи погледа й. Намираха се в кабинетите, където работеха главните библиотекари. Зад вратите се простираше общественият салон.
Повечето пъти, когато бе посещавал съпругата си, главният инспектор се бе задоволявал да изчака в просторната нова публична библиотека, където на редиците бюра с настолни лампи седяха студенти и професори, изследователи и просто любопитни граждани. Бюрата бяха оборудвани с розетки за включване на лаптопи, а безжичният интернет даваше достъп до файловете на библиотеката.
Но не до всички файлове. В Bibliotheque et Archives nationales du Quebec[39] се съхраняваха десетки хиляди документи. Не само книги, но и географски карти, дневници, писма, нотариални актове. Много от тях бяха на стотици години. И повечето още не бяха въведени в компютърната система.
Множество специалисти работеха часове наред, за да ги сканират и дигитализират, но щеше да отнеме години, дори десетилетия.
Гамаш обичаше да върви по пътеките между рафтовете и да си представя цялата история, съхранена тук. Карти, начертани от Картие[40]. Дневниците на Маргьорит Д'Ювил[41]. Оцапаните с кръв планове за битката на Авраамови поля[42].
А може би, може би и историята на петзначките Уеле. Не онази, която бе известна на обществеността, а личният им живот. Истинското ежедневие, което се случваше, когато камерите не снимаха.
Ако тази история съществуваше някъде, тя щеше да е тук.
И Гамаш се нуждаеше от нея.
Обърна се отново към мадам Дюфур:
— Проучвам петзначките Уеле във връзка със случай, който разследвам. Имам нужда от помощта ви.
— Досетих се.
— Трябва да прегледам частните ви архиви.
— Те са засекретени.
— Защо?
— Не знам, не съм ги чела. Засекретени са.
Гамаш усети раздразнение, но тогава забеляза леката усмивка на лицето на жената.
— Искате ли да ги прочетете? — попита детективът.
Библиотекарката се поколеба, видимо разкъсвана между правилния отговор и истината.
— Опитвате се да ме подкупите ли? — отвърна.
Сега бе ред на главния инспектор да се усмихне. Знаеше какво цени събеседничката му — същото, което и той. Информацията, познанието. Разкриването на факти, за които никой друг не подозираше.
— Дори да ви допусна, не можете да използвате онова, което намерите, в съда — рече мадам Дюфур, — защото ще е незаконно придобито. Титулярите са все още живи.
Гамаш знаеше, че жената има предвид самите петзначки Уеле.
Когато детективът не каза нищо, тя потъна в мълчание, а интелигентният й поглед преценяваше и него, и тишината.
— Елате с мен.
Мадам Дюфур обърна гръб на големите врати, които водеха към обществения салон на библиотеката, облицован в стъкло и метал, и поведе главния инспектор в противоположната посока. По коридор. Надолу по стълби. Накрая набра някакъв код и огромна метална врата се отвори с леко свистене.
Веднага щом вратата се отключи, автоматично светнаха нажежаеми крушки. Помещението нямаше прозорци и вътре бе хладно.
— Извинете за осветлението. Стараем се да го свеждаме до минимум — обясни жената и се обърна да заключи, преди да поведе Гамаш нататък.
Когато очите му привикнаха, главният инспектор разбра, че се намира в голяма зала, но тя бе само една от многото. Погледна надясно. Погледна наляво. После направо. Зала след зала, свързани една с друга, се простираха в подземията на библиотеката.
— Идвате ли? — попита мадам Дюфур и тръгна. Гамаш осъзна, че ако я изгубеше, и той щеше да се изгуби. Затова се постара да не я изпуска от поглед.
— Помещенията са разделени така, че всяко отговаря на четвърт век — поясни жената, докато бързо крачеше от стая в стая.
Гамаш се опита да прочете табелките на чекмеджетата, покрай които минаваха, но мъждивото осветление го затрудняваше. Стори му се, че на една от тях пишеше "Шамплен", и се запита дали самият Шамплен[43] се съхраняваше там. По-нататък, в едно от следващите помещения, видя табелка "Войната от 1812 г."
40
Жак Картие (1491–1557) — първият европейски изследовател, който описва и картографира устието и бреговете на река Сейнт Лорънс и дава на тези земи името Канада. — б. пр.
41
Маргьорит Д'Ювил (1701–1771) — основателка на Ордена на милосърдните сестри на Монреал и първата родена в Канада жена, канонизирана за светица в Римокатолическата църква през 1990 г. — б. пр.
42
Решаваща битка в хода на Седемгодишната война между британците и французите, състояла се на 13 септември 1759 г. — б. пр.
43
Мястото, където е погребан основателят на Квебек, Самюел дьо Шамплен (1567–1635), е неизвестно и до днес. — б. пр.