Толкова силно прехапах устни да не изкрещя, като свършвах, че като те целунах, после по устните и на двамата остана кърваво петно.
Обичах те толкова силно — и не се съмнявах в твоята любов към мен — но въпреки това не забравях Стефани; предполагам, дълбоко в себе си съм се страхувала, че може да се случи отново — да ме зарежеш заради някоя нова Стефани, Рейчъл или друга от милионите жени, на които се натъкваш в метрото, по кафенетата на „Старбъкс" или в кварталната бакалия. Везните на нашата връзка невинаги бяха балансирани. Обикновено бяхме изравнени, обикновено се намирахме в покой, но от време на време аз се озовавах много по-ниско от теб, опитвайки отново да се издигна, опасявайки се, че твоят полет нагоре ще е с някоя друга и аз вече никога няма да имам шанс да се изравня с теб. Но дори тогава, в библиотеката, да ти бях казала нещо, едва ли щеше да бъде по-различно.
Защото не заради друга жена е трябвало да се тревожа.
XII
ТАКИВА СЪМНЕНИЯ ОБАЧЕ НЕ МЕ СПОХОЖДАХА ЧЕСТО. Между нас имаше толкова много други неща, в които си пасвахме идеално. И двамата се интересувахме от страстите и увлеченията на другия — от кариерата, която мечтаехме да постигнем някой ден. Ти гледаше всеки епизод на „Иска се цяла галактика" — телевизионното шоу, по което работех тогава — и споделяше впечатленията си от това как извънземните представят различни социални ситуации пред децата. Накрая навлезе толкова навътре в нещата, че започнах да искам мнението ти още преди епизодът да е заснет.
Тогава нямах решаващата дума. Все още. Но все пак ми бяха поверили рецензирането на сценариите и сторибордовете, както и обратната връзка с шефа. Изглежда, съм приемала тия свои задължения по-сериозно, отколкото е трябвало. Когато носех някой сценарий у дома, ти ми помагаше да го разиграем, за да можем после да го обсъдим заедно. И винаги държеше да си Галакто, малкото зелено човече, което приличаше на жабок. Моята любимка пък беше Електра, онази, тъмнолилавата с лъскавите антенки. И някак от само себе си стана така, че четенето на сценариите за „Иска се цяла галактика" ти помагаше да споделяш с мен мечтите си.
Целта на шоуто беше да помогне на децата да говорят открито за чувствата си, но предполагам то беше полезно и на възрастните. Помня точно върху кой епизод работехме, когато се случи този наш разговор. Стана в началото на ноември, някъде в края на първата третина от новия сезон на шоуто.
Галакто седи в предния двор, подпрял главата си с ръце.
Влиза Електра.
ЕЛЕКТРА: Какво има, Галакто? Виждаш ми се тъжен.
ГАЛАКТО: Татко иска да се включа в отбора по звездобол, а аз мразя звездобола!
ЕЛЕКТРА: Той знае ли това?
ГАЛАКТО: Страх ме е да му кажа. Боя се, че ако не харесвам звездобол като него, той вече няма да иска да ми е баща.
ЕЛЕКТРА: Моят татко харесва звездобол, а аз — не, така че правим разни други неща заедно. Защо не направиш списък с нещата, които и двамата с баща ти харесвате?
ГАЛАКТО: Дали ще се получи? И тогава вече няма да се налага да играя звездобол, така ли?
ЕЛЕКТРА: Мисля, че си струва да опиташ.
ГАЛАКТО: И аз!
— Според теб не е ли по-подходящо Електра да харесва звездобола, а баща й — не? — попитах, когато приключихме с четенето. — Нали разбираш — малко да променим половия стереотип. Дали да не го предложа?
— Мисля, че идеята ти е страхотна — отвърна, вгледан в мен малко по-дълго от обичайното. В този момент имах чувството, че харесваш не само идеята ми, но и всички аспекти на това, което съм аз.
Нахвърлях някои бележки по сценария, после пак го прочетох, тоя път наум.
— Как мислиш, дали Електра да не изброи някои от нещата, които двамата с баща й правят заедно? Това може би ще подсили диалога.
Този път ти не отговори и аз се обърнах да те погледна. Взираше се съсредоточено в един гълъб, който гукаше върху противопожарната стълба край прозореца.
— Страх ме е, че ще се превърна в него — пророни. Оставих сценария.
— В кого ще се превърнеш?
Абсурдно е, но отначало реших, че говориш за гълъба. Ти потърка с длан наболата си брада.
— В баща ми. И също като него ще имам големи мечти, които никога няма да се сбъднат. А това ще ме превърне в гневен човек, наранен и вътрешно пречупен. Накрая ще причинявам болка на всички около себе си.
— За какво мечтаеш? — попитах. — Има ли нещо ново?
— Знаеш ли кой е Стив Маккъри?
Поклатих отрицателно глава, а ти грабна лаптопа ми от пода и въведе няколко ключови думи в търсачката, после обърна екрана към мен. Видях корица на списание National Geographic със снимка на момиче върху нея. Имаше забрадка на главата и приковаващи зелени очи. Приличаше на обладано от духове; на кошута, погната от ловци.