После всички купонясвахме, замаяни от адреналина на победата. Танцувахме, пиехме и се смеехме, а ти разменяше по някоя дума със съпругите, гаджетата и годениците на моите колеги. Аз обаче усещах, че през цялото време мислено си някъде другаде.
XXI
ЩОМ СЕ ПРИБРАХМЕ, ИЗХЛУЗИХ ОБУВКИТЕ С ВИСОКИ ТОКЧЕТА и рухнах на дивана. Ти приседна край мен, взе стъпалата ми в ръце и започна да ги разтриваш, за да премахнеш болката от осемчасовото стоене върху тези шила.
— Божичко, Гейб — простенах, — това може да се окаже по-хубаво и от секса.
Ти обаче не се засмя както очаквах.
— Луче — промълви, докато пръстите ти продължаваха да масажират свода на левия ми крак, — трябва да поговорим.
Седнах, издърпах си крака и го подвих под себе си.
— Какво има? — попитах. — Наред ли е всичко с теб? Наред ли е всичко снас? Според мен вечерта беше страхотна, но ако има нещо.
— Луси — прекъсна ме, този път назовавайки ме по име. — Замълчи за малко. — После си пое дълбоко въздух. — Не знам как да ти го кажа, затова ще карам направо. Получих предложение за работа от агенция „Асошиейтед прес". За начало искат да замина за Ирак, при нашите войски, и да напиша статия. След това най-вероятно ще ме назначат за постоянно. Пийт звънна тук-там, задейства някои връзки. Той също беше наясно, че искам да замина в чужбина.
За миг дъхът ми спря, не можех да дишам.
— Кога? — промълвих. — За колко време?
— Искат да замина до три седмици. Ще ми трябват поне два месеца да свърша работа. Може да се окажат и доста повече.
— Кога трябва да им дадеш окончателен отговор? — попитах. А в същото време си мислех: „Сигурно ще успеем да се справим с двумесечна раздяла. Или по-дълга. Даже може да ни е от полза".
— Аз вече отговорих — каза ти, забил поглед в ръцете си. — Приех.
— Какво?! — ахнах. Имах чувството, че някой е дръпнал запушалката на пълна догоре вана и сега нашият съвместен живот изтича във водовъртежа през канала. Веднага се сетих за Кейт и как тя ме предупреди за опасността да ме напуснеш и да разбиеш сърцето ми.
Ти все така избягваше погледа ми.
— Нещата се задействаха преди известно време — каза, — но чак днес всички документи бяха окончателно оформени. Не знаех дали ще се получи. Работата изглеждаше на кантар. Не исках да ти казвам, докато не съм съвсем сигурен. Не исках да ти причинявам болка, ако не се налага.
Усещах всеки удар на сърцето си, всеки тласък на кръвта, докато струи през тялото ми. Отворих уста, но изобщо не знаех какво да кажа.
— Още преди няколко месеца, щом видях първата статия на „Асошиейтед прес" за „Абу Граиб"[15], разбрах, че трябва да отида там. Образите имат силата да променят гледната точка. Те могат да променят мненията и настроенията. Не е в характера ми да се снишавам и да чакам друг да свърши работата, когато става дума за толкова важно нещо според мен. Казах ти, че рано или късно ще замина, Луче. Ти беше наясно, че все някога ще се стигне до това.
Така беше. Но не мислех, че ще означава завинаги. И че ще ми сервираш окончателно решение без право на обсъждане. Не допусках, че няма да го обмислим заедно. Най-главното обаче беше, че изобщо не бях подготвена. Особено пък във вечер като тази. Това трябваше да е вечер на успех, на тържествуване, на щастие. Малко преди това имах усещането, че летя по-високо от когато и да било през живота си. Моят труд спечели награда „Еми". И аз свалих гарда. Позволих си да се почувствам абсолютно щастлива.
Как си могъл да не ми кажеш какво урежда Пийт?! И да премълчиш за телефонните разговори, които със сигурност е трябвало да водиш? За плановете, които си правил? Как си могъл да вземеш такова решение без мен?! И до ден-днешен ме обзема гняв, като се сетя, Гейб — как си ме елиминирал. Та нали бяхме двойна звезда?! Нашите орбити се пресичаха! С решението да ме държиш настрани от твоите планове за бъдещето ти си променил всичко, излязъл си от моята орбита, останал си да кръжиш сам в пространството. В мига, в който си решил да запазиш нещо в тайна от мен, ние двамата вече не сме имали никакъв шанс.
15
Затвор в Ирак, станал печално известен заради зверствата на американските надзиратели над задържаните иракчани. — Бел. прев.