— Клин клин избива — обобщи Алексис. — Повярвай, аз най-добре го знам.
От устата ми се изтръгна кратък звук, нещо средно между смях и ридание.
— Сериозно говоря — настоя Алексис, — дай му шанс. Най-малко ще ти покаже, че по света има и други свестни и интелигентни хора, които те смятат за много сладка.
Кимнах, въпреки че тя не можеше да ме види.
— Ще те послушам — казах.
— Какво повече бих могла да искам — откликна тя. — Освен да решим какво правим в петък вечер. Сещаш ли се за оня сладур, с когото се запознах в метрото за Бруклин? Та, той участва в някакъв арт пърформънс в Долен Ийст Сайд. Идваш ли с мен?
— За оня със зелената коса ли говориш? — попитах предпазливо.
— Пфу, не! — възкликна Алексис. — Не ти ли казах? Той си бъркаше в носа през цялото време на вечеря. Край с него. Тоя сега е с очила като Бъди Холи[22]и брада.
— Ясно, разбрах. Тогава идвам. — Честно казано, изобщо не ми се ходеше да гледам арт пърформънс на някаква откачалка, с която Алексис се е запознала в метрото. Но това все пак беше по-добре, отколкото да тъгувам по теб.
XXX
ДАРЪН ВСЕ ТАКА НЕ ПОСЯГАШЕ ДА МЕ ЦЕЛУНЕ. Нито на следващата среща, нито след нея, нито по-нататък. Така лека-полека наближи Хелоуин.
— Искаш ли да дойдеш с мен на Хелоуин парти тоя уикенд? — попита, като звънна няколко дни след последната ни среща. — Обещавам да бъде забавно.
Ето там беше цялата работа: с Дарън винаги беше забавно. Всичко с него вървеше леко. Той беше спокоен — и ми действаше успокояващо. Създаваше уют, в негово присъствие човек се чувстваше удобно. Накрая си дадох сметка, че чакам с нетърпение всяка среща с него. И все по-малко и по-рядко мисля за теб. Което беше добре, защото от дълго време нямах никакви вести от теб — нито пък бях опитвала да ти пиша. Когато не чаках мейл от теб, някак успявах да запазя здравия си разум. Ти обаче не напусна живота ми окончателно. От време на време виждах твои снимки в „Ню Йорк таймс" — името ти попадаше пред погледа ми, докато пътувах с метрото например. Всеки път сърцето ми започваше да препуска и цял ден след това се чувствах някак болнава и неспокойна. Това обаче не се случваше в присъствието на Дарън.
— Хелоуин парти? — повторих. — Дадено, звучи добре. Ще ни трябват ли костюми?
— Тя пита ще ни трябват ли костюми! — възкликна Дарън, сякаш препредаваше разговора ни на някого другиго, макар че живееше сам. И двамата живеехме сами. — Костюмите са крайно необходими! — продължи. — Аз си мислех за. „Затворникът от Азкабан"[23]? Може да се дегизираме като Хари и Хърмаяни. Или пък аз да съм Спайдърмен, а ти — моята Мери Джейн.
Неволно ми хрумна — само за миг — че точно тия два костюма ти никога, ама никога не би предложил. Само година по-рано ние с теб се бяхме появили маскирани като щепсел и контакт, помниш ли? Точно това беше в твой стил. Всъщност в стила и на двама ни.
— Значи залагаш на попкултурата? — казах.
— Виж, мога ли да ти призная нещо? — отвърна той. Сърцето ми подскочи.
— Давай… — казах. Нямах представа какво ще последва. Вече съжалявах, че все още не съм го целунала, че не се постарах повече.
— Тъй като нищо не ми идваше наум, проверих в Гугъл кои са най-популярните костюми за Хелоуин. Ако ти обаче имаш идея, целият съм в слух. Всъщност, не само това. Освен уши съм наострил очи, нос, уста и. ами. някои други части на тялото.
Разсмях се с облекчение.
— Други части на тялото? — попитах и за първи път си дадох сметка, че наистина съм склонна да флиртувам с него. И че ми е приятно. — Не думай!
От другата страна на линията настъпи мълчание. Можех да си представя физиономията му с широко ококорени очи и поруменели бузи.
— Нямах предвид. — заекна той.
— Какво ще кажеш за фройдистка грешка[24]— предложих. — Имам предвид като костюми за Хелоуин. Аз може да нося надпис „Фройдистка", а ти да си самият д-р Фройд. Ще ти намеря пура.
Той се разсмя.
— Това ми харесва! — отвърна. — Определено е по-добро от Спайдърмен и Мери Джейн.
— По кое време е партито — попитах.
— Започва в девет вечерта у Гевин и Арджит. Помниш ли Арджит от Хамптън?
— Не се сещам.
— Е, тогава на партито ще се запознаеш и с двамата. Какво ще кажеш да дойда у вас към осем и да донеса пица? Нямам представа какво ще поднесат за почерпка тия момчета, така че трябва да си подложим още от вкъщи.
— Звучи добре. Мисля, че се сещам за нещо подходящо, върху което да напиша „Фройдистка". Утре ще потърся и маркери за текстил.
— А пура за мен? — напомни Дарън. — Всъщност и сам мога да си намеря.
23
Третият роман от поредицата за момчето магьосник Хари Потър на Джоан Роулинг. — Бел. прев.
24
Грешка в речта, паметта или физическите действия, породена от потиснати желания. Наречена е така на името на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, който описва редица такива примери в един от трудовете си. — Бел. прев.