— Ами ако не те бях поканила? — попитах.
— Тогава щях да си върна сака и да удавя мъката с брецели, намазани с фъстъчено масло.
— Брецели с фъстъчено масло? — повторих. — Сериозно?
— Истински деликатес — увери ме Дарън. — Честно. След кроса може да си купим и да опиташ.
Дарън можеше да тича по-бързо от мен, но не се перчеше с това. Изчака аз да тръгна първа и през цялото време се съобразяваше с моето темпо. Така без проблем можехме да си говорим. Това ме изненада приятно. Ти забеляза ли, че едва се навих да тичам заедно с теб? Никога не сме говорили за това. А сигурно е трябвало. При всеки наш крос имах чувството, че ти се ще да хвръкнеш, а аз ти тежа като гира.
Засмях се.
— Справяш ли се? — попита Дарън. Кимнах, стискайки зъби.
— Мога да издържа още малко — казах.
— Няма нужда да се пресилваш — отвърна той и забави крачка до равномерен ход.
— Ти защо не продължиш — предложих и също намалих темпото. — Изпълни си нормата. — Така правеше ти, когато аз се изморявах.
Той обаче поклати глава.
— Предпочитам да повървя заедно с теб, отколкото да тичам сам. Пък и ходенето, както знаеш, също е добра тренировка. Изгаряш едни и същи калории на километър, независимо дали вървиш, или тичаш. Просто като тичаш, отнема по-малко време.
Погледнах го изкосо, чудейки се дали е откровен. Изглежда, говореше искрено.
— Не си направил и кардиоупражненията. Той сви рамене.
— Затова пък използвах това време да бъда с теб.
ОНЗИ СЛЕДОБЕД ЗА ПЪРВИ ПЪТ правих секс с него. Това също беше по-различно, отколкото с теб. Не по-лошо, просто различно. Той действаше по-бавно, по-внимателно и следеше дали онова, което прави, ми харесва и има ли друго, което бих желала.
Отначало ми се виждаше малко странно, но към финала той определено ме спечели. Започнах да го направлявам, което никога не ми се беше случвало с теб.
— Сложи краката ми на раменете си — казах му. Той го направи и проникна още по-дълбоко в мен.
— Боже — простена и тласъците му станаха още по-интензивни.
— Знам — промърморих. Лежах със затворени очи и почувствах как той стига до онова място, дълбоко в мен, което ще ме доведе до оргазъм. — Ако продължиш така, ще свърша — казах.
— И аз — отвърна. — Ще свършим заедно.
Отворих очи и видях, че ме гледа. Очите му бяха тъмни, но в този момент изглеждаха почти черни.
Дишането ми стана хрипкаво и учестено, неговото — също. И двамата наближавахме кулминацията, но се изчаквахме един друг.
— Сега ли? — попита той.
— Сега — отвърнах.
И двамата свършихме едновременно. Достигайки оргазъм, усетих как в очите ми се събират сълзи, стичат се по бузите и влизат в ушите ми.
— Добре ли си? — попита Дарън, след като свали презерватива и се търкулна обратно при мен.
— Повече от добре — отвърнах. — Чувствам се страхотно.
— Аз също — каза той. — Повече от страхотно.
Обви ръка около мен и двамата останахме да лежим още известно време, дишайки в синхрон.
Пак се сетих за теб, съвсем за кратко. Мислех как с Дарън всичко е различно. Но тоя път мисълта за теб не ме раздроби на части. Не се почувствах опустошена.
Сигурно на това му казват клин клин избива — или тойнаистинами помагаше пак да си стъпя на краката.
XXXII
ВИНАГИ Е ПОУЧИТЕЛНО ДА ВИДИШ ДВАМА ВЛЮБЕНИ на тяхната сватба. До този момент те са били тези, които са преливали от любов и са се държали за ръце, докато техни приятели се вричат във вечна вярност. А после, на собствената си сватба, изведнъж започват да гледат изцъклено напред, без да забелязват своята половинка, и прекаляват с пиенето по време на танците. Младоженците, изглежда, уж се забавляват, но според мен вътрешно се чувстват съвсем окаяни и злочести. И ако не си напълно сигурен в чувствата си, сватбата може да се окаже непоносимо изпитание.
С Дарън бяхме двойка сравнително отскоро — близо три месеца — когато получих по пощата покана за сватбата на Джейсън и Ванеса. По-рано Джейсън ми беше казал, че мога да си доведа някого, стига да искам. Кавалер или приятелка — Кейт, Алексис, Джулия. Който и да е, стига да съм щастлива.
Разговарях часове наред с Кейт за това. Тя, разбира се, предложи да ме придружи. Но само при мисълта да се появя на сватбата на брат си с приятелка от детинство, а не с гадже, всичко отвътре ми се сви. Вече си представях съжалителните погледи на „приятелите" на нашите — не исках да съм техен обект.