XXXIII
ДЕНЯТ НА СВЕТИ ВАЛЕНТИН ВИНАГИ МЕ Е КАРАЛ ДА СЕ чувствам особено. Дори в началното училище, когато трябваше да пишем картички на всеки от класа и да ги пускаме в картонените пощенски кутии с форма на сърце, които бяхме сглобили с помощта на телбод и лепило. Още тогава много старателно премислях коя валентинка с героите от „Фъстъчетата" на кого да дам: със Снупи, с Чарли Браун, или — любимата ми — с Луси, защото с нея имахме едно и също име и еднакви прически. Само най-близките ми приятели получаваха картичка с Луси.
Като пораснах, денят на Свети Валентин стана за мен като Нова година или Четвърти юли — очакваш да е толкова прекрасен, че големите очаквания накрая ти провалят вечерта, независимо какво правиш. Стоиш в претъпкания бар или лежиш на одеяло, вперил поглед в облачното нощно небе и си мислиш: „Не трябваше ли да е по-забавно?".
На първия Свети Валентин — ден след колежа, месец преди двамата с теб да се съберем отново, четирите с Алексис, Джулия и Сабрина се напихме до козирката с коктейли „Космополитън" и ябълкови мартинита. На следващия ден Джулия не можа да се вдигне от леглото чак до два следобед, а блекберито на Алексис ни уведомяваше всеки път, щом повърне — май бяха шест тоя ден. Аз се разминах само с главоболие, което обаче трая точно единайсет часа. Сабрина, естествено, беше кукуряк.
А после на хоризонта се появи ти с твоите епични празненства. Нашият Свети Валентин беше от събитията, които само ти си способен да сътвориш. Прибрах се след работа, а ти беше изрязал от различни снимки лицата ни с форма на звезда и ги беше провесил от тавана.
— „И той небето ти ще озвезди/ така, че всичко живо ще се влюби/ във тебе, дивна нощ, и ще престане/ да тачи заслепяващото слънце!"[25]— изрецитирах, като видях какво си направил.
Твоят отговор бе да обвиеш ръце около мен.
— Боже, колко те обичам! — възкликна.
— И аз толкова — отвърнах. Ти ме зацелува по темето, докато разглеждах наоколо.
Разместил беше мебелите, така че в средата на студиото ни да се отвори място за голямото одеяло за пикник. В единия му ъгъл се мъдреше чиния сандвичи със запечено сирене и трюфели, в другия имаше бутилка шампанско в малка кофа, пълна с лед. Докато си свалях палтото, ти пусна албум с мелодии по сонетите на Шекспир.
— Божичко, Гейб — възкликнах, докато провесвах палтото си в дрешника. Всичко, направено от теб, направо ме смая, но и ме накара да се почувствам някак недостойна. Аз самата не бях подготвила нищо подобно за нашия Свети Валентин.
— Предположих, че ще е твърде студено за пикник под звездите, затова доведох звездите при нас. Шекспировите звезди.
Целунах те страстно, после изхлузих обувките с високи токчета и се настаних до теб върху одеялото.
— Това беше най-доброто, което ми хрумна, за да го отпразнуваме — каза, докато си вземаше от триъгълните сандвичи със запечено сирене. — Гладна ли си? — попита.
Кимнах, ти ми подаде сандвича и аз отхапах. После и ти отхапа от него.
След като сдъвках и преглътнах хапката, вдигнах поглед към теб.
— Моят подарък изобщо не е толкова… екстравагантен — казах. После прекосих студиото и измъкнах един пакет изпод моята страна на леглото. Вътре имаше кашмирен шал, който изплетох за месец по време на обедните почивки в работата — в същия син цвят като очите ти.
— Щастлив Свети Валентин — пожелах ти и ти го подадох. Ти го отвори и лицето ти се озари от усмивка.
— Сама ли го изплете? — попита. Кимнах, леко окуражена.
— Толкова е мек! — Уви го около врата си и остана така цяла вечер. — Направо се влюбих в него! — каза. — Почти толкова силно, колкото съм влюбен в теб.
Видях да го прибираш, когато тръгна за Ирак. Носиш ли го там? Напомня ли ти за мен? Или, ако сега се върна в твоя апартамент, ще го открия натикан на дъното на някой кашон?
ПРЕЗ 2005 Г. СВЕТИ ВАЛЕНТИН СЕ ПАДАШЕ близо две седмици след сватбата на Джейсън и Ванеса. Дарън не беше от хората, които биха организирали внимателно планиран романтичен пикник за Свети Валентин като теб, но пък беше сладък и щедър и аз знаех, че ще измисли нещо да го отпразнуваме. Обаче не бях много сигурна дали го искам. Питах се не е ли редно да скъсам с него, щом не мога да отвърна на силното му чувство към мен.
Звъннах на Кейт и й казах за колебанията си.
— Просто не е същото като с Гейб — казах. Чух я как си поема дълбоко дъх.
— Трябва да си честна с него — отвърна. — Защото според мен е отговорил сериозно на чичо ти на сватбата на Джейсън.
— Знам — казах. — Затова постоянно го мисля. И защото все пак наближава Свети Валентин.