— Хубаво ли ти е с него? — попита Кейт.
— Да — признах си.
— Щастлива ли си, като сте заедно? — продължи тя.
— Да — отвърнах.
— Ясно. Това е добре. Как мислиш, дали е възможно един ден да се влюбиш в него?
Замислих се. Замислих се занего, за това колко е ведър, колко е щедър и какво чувство за хумор има. Сетих се как двамата правехме кросове, ходехме по партита и готвехме у дома заедно. Замислих се за тялото му, легнало голо до моето.
— Мисля, че бих могла да го обикна — казах.
— А би ли се омъжила за него? — попита тя. — Защото ти е ясно, че той е почти натрийсет. И съвсем скоро ще се замисли за това, ако вече не го е направил.
Опитах да си го представя — себе си, Дарън, сватба, бебе, как се прибирам всяка вечер при него.
— Може би — отговорих. — Не знам. Може би. Кейт мълча известно време.
— В такъв случай не смятам, че трябва да късаш с него — заяви тя най-накрая. — Ако беше казала, че не можеш да го обикнеш, или че не можеш да се омъжиш за него, тогава бих те посъветвала да се разделите. Иначе нямаше да е честно. Но след като не го изключваш напълно, тогава според мен дължиш и на двама ви малко време, за да разбереш дали ще потръгне. Просто карай лека-полека.
— Добре — отвърнах. — Има логика. Ще изчакам да видя накъде ще тръгнат нещата.
— И още нещо — продължи Кейт. — Двамата с Том планираме парти за Свети Валентин. Вие с Дарън идвате ли?
За части от секундата се зачудих дали не ме увещава да не късам с Дарън само за да отидем като двойка на нейното парти за Свети Валентин.
— Ще питам Дарън и ще дам знак — отговорих. Попитах го и той каза „да".
— А може ли да прекараме и предишния ден заедно? — каза после. — Пада се неделя.
— Разбира се — уверих го. — Дали да не измислим нещо забавно за случая?
— Имам някои идеи — отвърна той.
Оказа се, че представата на Дарън за празнуване на Свети Валентин е посещение на магазина за велосипеди в Челси.
— Опитвах се да ти измисля перфектния подарък за Свети Валентин; искаше ми се да е нещо… което включва и двамата. Точно тогава минавах покрай магазина и видях надписа: „Специално за влюбени! На колело заедно с любимия!". Влязох да разбера каква е работата и се оказа, че за Свети Валентин може да се купят два велосипеда на цената на един!
Примигнах недоумяващо насреща.
— Искаш да ми купиш колело?! Той сви рамене.
— Ами — отвърна, — по-скоро искам да купя два велосипеда. Така през лятото ще може да караме заедно. Или тук, или в Хамптън, ако наемем къща с приятели. Сигурно ще е много забавно да караме заедно по брега.
Отново примигнах. След като преодолях шока, че Дарън иска да ми купи точно колело — признавам, беше много странен подарък — си дадох сметка колко внимателно беше обмислено. Той искаше да ми подари нещо, което подсказва, че желае да останем заедно и през пролетта, и през лятото. Дали ако го приема, ще означава, че съм съгласна? Исках ли подобно нещо? Замислих се какво би било двамата с него да караме колело — сигурно ще е много забавно. Идеята да летувам заедно с Дарън, а не сама, също изглеждаше доста привлекателна. Харесвах живота си с Дарън и бях почти сигурна, че и занапред ще е така. Всъщност вярвах, че все повече щеше да ми харесва.
— Това е огромен подарък — казах.
— Е, твоето колело ще е малко по-малко от моето — отвърна той.
Разсмях се.
— А поне по цвят еднакви ли ще бъдат? Той се почеса по главата.
— Не мисля — отвърна. — Но какво пречи да попитаме? — Прозвуча като въпрос, сякаш не беше на сто процента сигурен, че ще приема подаръка, нито предложението да отидем заедно до магазина за велосипеди.
Взех ръката му в ръкавица в двете си длани.
— Добре, нека попитаме — казах. — И в случай че пропусна да ти го кажа — благодаря.
Планирах да му подаря бутилка от неговия любим бърбън за Свети Валентин, но набързо промених решението си.
— Между другото — казах, когато на влизане в магазина зърнах една табела, — отказвам се от подаръка за Свети Валентин, който се канех да ти дам.
Той ме погледна въпросително.
— Вместо това ще взема и за двама ни велосипедни шлемове, които си подхождат. — И посочих надписа „Зимна разпродажба: две на цената на едно!".
Той се усмихна, наклони се и ме целуна по бузата.
— Знаех си, че си моят тип момиче — каза. Аз също започвах да го вярвам.
XXXIV
СЕДМИЦА СЛЕД СВЕТИ ВАЛЕНТИН мобилният ми иззвъня — беше изписан чуждестранен номер. Не разпознах кода на страната и — колкото и да е странно — ти не беше първият, за когото помислих. Реших, че може да е човек от нашите европейски филиали, занимаващ се с лиценза на шоуто, който опитва да се свърже с Фил, но не го открива в офиса и затова звъни на мен. (Знам, звучи малко вероятно.) Вдигнах и се представих, както обикновено правя в службата.