1. Да отида в Австралия
2. Да се омъжа
3. Да стана майка
4. Да се изкача на върха на Емпайър Стейт Билдинг
5. Да карам лодка
6. Да отида на дълъг уикенд в Париж просто ей така
7. Да стана изпълнителен продуцент на детски телевизионни предавания
8. Да имам чифт обувки на Маноло Бланик с високи токчета
9. Да си имам куче
10….
— Свършиха ми идеите — обърнах се към Дарън.
— Ще измислиш и още — каза той. — На мен с времето ми идват все повече. Но пък началото ти е страхотно. — Той придърпа списъка към себе си. — О, някои са лесни! Знаеш ли какво ще направим за рождения ти ден? Отиваме на върха на Емпайър Стейт Билдинг. И тогава ще може да зачеркнеш няколко наведнъж.
— Така ли? — попитах.
— Абсолютно — отвърна.
Сякаш виждах как колелцата в главата му трескаво се въртят, докато премисля какво още бихме могли да направим. Питам се дали тогава реши да уреди пътуването до Париж, за да може там да ми предложи. И дали там е планирал отиването в Австралия за трийсетия ми рожден ден. Или е замислил да ми купи обувки на Маноло Бланик. Него наистина го бива в планирането. И не се притеснява да изчака, докато планът проработи. Всъщност това е едно от нещата, заради които му се възхищавам.
После обаче той стигна до номер 7.
— Искаш да си изпълнителен продуцент на детски телевизионни предавания? — попита.
— Да — кимнах. Той се ухили.
— Много сладко. Направо се стъписах.
— Моля?! — възкликнах.
— Работата ти е очарователна — каза. — Също като теб самата.
Примигнах. Звучеше толкова. снизходително. макар че той нямаше това предвид, сигурна бях. Поне се надявах да е така. Нямаше как да не помисля колко сериозно приемаше ти моите мечти. Колко важни бяха за теб.
— Работата ми не е сладка — отсякох. — Нито е очарователна.
Дарън направо изгуби ума и дума. Явно го бях стреснала. Изглежда, изобщо не допускаше, че е казал нещо нередно. Което още повече влоши положението.
— Дали би казал за някой мъж, изпълнителен продуцент на… „Закон и ред" примерно, че работата му е сладка? — попитах. — Кое точно те кара да мислиш, че моите професионални стремежи са сладки?
Дарън най-после си възвърна дар словото.
— Чакай, чакай — подхвана. — Нищо такова не съм искал да кажа. Съжалявам. Явно съм използвал неточна дума. Знаеш за колко очарователна те смятам — всичко, свързано с теб, е очарователно. Обувките, четката за коса, пакетчето дъвки в чантата. Всичко — само защото е твое.
Оставих химикалката и взех вилицата, за да хапна още малко от спагетите, макар да бях сита — само и само да не се налага да отговоря веднага. А ми се щеше да кажа: „Аз съм много повече от очарователна". Щеше ми се да кажа: „Искам да разбереш колко важна е за мен професията ми". Щеше ми се да кажа: „Искам да ме обичаш заради това, не въпреки това". Но Дарън имаше толкова много прекрасни черти, освен това искрено се разкайваше — не беше ме наранил умишлено. Пък и беше интелигентен. С времето щеше да проумее. Преглътнах спагетите.
— Надявам се да съм нещо повече от очарователна за теб — казах.
— Ама, разбира се — откликна той. — Ти си красива, нежна, забавна, умна. Искаш ли да продължавам? Няма да ми стигнат прилагателните, за да те опиша.
Разсмях се.
— Е, не бих имала против още няколко… Дарън също се усмихна — облекчен.
— Хъм, какво ще кажеш за секси? Ами, внимателна и деликатна?
— Тия си ги бива — казах.
Понякога се питам дали не е трябвало да приема този разговор по-насериозно навремето. Дали не е трябвало да го продължа и да си кажа всичко, което ми напира отвътре, но съм преглъщала дотогава? Защото той така и не разбира. Не съвсем.
XXXVI
ЗАПОЧНАХМЕ ПОДГОТОВКАТА ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН на Дарън, като си купихме дисаги за велосипедите и по три чифта къси клинове за велосипедисти, освен това резервирахме нощувка със закуска в Сейвил и Саутхемптън. Решихме да го отпразнуваме малко по-рано и да направим прехода през почивните дни за Деня на загиналите във войните. Вече бяхме наели лятна къща в Монтик пойнт и решихме да прекараме там последната нощ, а после да вземем влака обратно за вкъщи. Всичко се подреждаше идеално — точно както Дарън обичаше.
Започнахме с тренировките в края на март и стигахме с велосипедите до Уестчестър, карахме по моста „Джордж Вашингтон", или поемахме към Кони Айлънд. Дарън настояваше да зареждаме дисагите със сандвичи, одеяла и вода, за да си организираме импровизирани пикници по пътя — така за тренировките към значителните разстояния се добавяше и солиден товар. За последния тренировъчен преход минахме по Бруклинския мост до Манхатън и после нагоре чак до манастира музей „Клойстерс". Денят се случи великолепен — слънчев и прохладен — и ние се заливахме от смях за милион неща, които сега дори няма да звучат забавно, ако ти ги кажа. Тогава обаче бяхме в едно от ония настроения, когато всичко е повод за смях.