Настаних се в един фотьойл с банските в скута и казах на Кейт — едва тогава — че двамата с теб сме се срещнали на по питие.
— И как беше? — попита тя предпазливо.
— Странно — отвърнах. — Обичам Дарън, наистина. В това няма съмнение. Но с него е толкова по-различно, отколкото с Гейб. Не бих казала, че обичам Дарън по-малко. Или пък че го обичам другояче. Том кара ли те да се чувстваш някак по-жива в сравнение с времето отпреди него?
Кейт ме изгледа сериозно, сякаш размишляваше върху въпроса и търсеше най-правилния отговор. Това у нея много ми харесваше. Думите й винаги бяха внимателно премислени, даже като бяхме още деца.
— Не — каза тя най-накрая. — Чувствам се еднакво жива и сега в пробната с теб, и когато съм с Том.
Подадох й първия от банските.
— Аз пък от всички хора на света се чувствам най-жива с Гейб — казах. — Което няма нищо общо с обичта ми към теб — добавих.
— Или към Дарън? — уточни тя.
— Онова е. просто различно — отвърнах. — Боя се, че не ми е достатъчно. С Гейб беше толкова голямо и значимо, че трудно бих се задоволила с по-малко.
Кейт навлече банския и промуши ръце през презрамките.
— Какво ще кажеш? — попита, поглеждайки се в огледалото.
— Честно ли?
— Както винаги — отвърна тя.
— Честно казано, според мен те прерязва през задника на много странно място.
Тя се обърна и изви врат, за да се погледне отзад в огледалото.
— Леле! Права си. Много странно. — И започна да смъква банския. — Наскоро двете със сестра ми си приказвахме за отношенията между хората и тя каза нещо интересно.
Ти успя ли да се запознаеш със сестрата на Кейт? Трябва да съм ти разправяла за Лиз, дори двамата да не сте се срещали. Завърши университета „Браун" и е пълна противоположност на Кейт във всяко едно отношение — изключително артистична, творческа личност. След колежа замина за Париж да работи за „Вог". По онова време ние, двете с Кейт, бяхме на шестнайсет. Лиз имаше куп любовни истории — и с мъже, и с жени — и до ден-днешен си остава една от най-интересните личности, които познавам.
— И какво разправя Лиз? — попитах.
— Каза, че за нея всяка връзка е нещо като пожар. И че някои от тия пожари са направо огнена стихия — могъщи, завладяващи, величествени и опасни, способни да те изпепелят още преди да си усетил, че гориш. Други пък са като домашно огнище — с укротени пламъци, даващи уют и животворна топлина. Имаше и други примери — свалка като фойерверк, като бенгалски огън, която трае само една нощ. Но аз запомних главно огнената стихия и домашното огнище.
— Вие с Том домашно огнище ли сте? — попитах. Кейт кимна.
— Така мисля. И точно това искам. Сигурност, стабилност и топлина.
— Според мен ние с Дарън също сме домашно огнище — казах. — С Гейб обаче бяхме огнена стихия.
— Да, и аз така мисля — съгласи се Кейт.
Сега Кейт пробваше бански от две части — с висока талия и на бели и червени точки.
— О, този ти стои великолепно! — възкликнах.
Тя измери с поглед отражението си в огледалото.
— Харесва ми! — каза, кимвайки на огледалния си образ. — Първата задача е изпълнена, остава още една.
— А според Лиз кое е за предпочитане? — продължих да разпитвам.
Кейт поклати глава, докато разкопчаваше горнището.
— Каза, че зависи от това що за човек си. И какво искаш. Лично нея връзките от типа домашно огнище след време я отегчавали. Отначало търсела огнената стихия, но вече искала нещо по средата. Според мен е бенгалският огън — такава връзка винаги заплашва да погълне в стихията си всичко останало, но не трае достатъчно дълго, за да го направи. Лиз каза, че досега не й се е случвало, но иска да го изпита.
— Ти би ли могла да укротиш огнена стихия, или да превърнеш домашното огнище в буйна клада? — попитах.
— Не знам — отвърна Кейт, изхлузвайки долнището на банския. — Лиз каза, че досега не е успяла да трансформира един тип връзка в друг. Ако обаче разширим метафората — щом пожарникарите са способни да укротят огнена стихия, значи и други сигурно ще могат. Пита се обаче дали е възможно да овладееш огнена стихия, без напълно да я потушиш.
Подадох на Кейт следващия бански, обмисляйки дали и аз да не потърся огнена клада. Нали ако искам да реша коя връзка е моят тип, трябва да изпробвам всички.
— Едно нещо обаче ме притеснява — продължи Кейт. — Ако човек се откаже от домашното огнище заради фойерверк, а после установи, че не това е искал. Нали тогава ще е изгубил безвъзвратно домашното огнище.
— За вас с Том ли става дума? — попитах. Тя сви рамене.
— Може би. Не знам.
— Според мен въпросът е сложен — казах. — А гърдите ти изскачат от това горнище.
Кейт се погледна.