— Ще ми се и аз да бях дошла в приюта — казах. — Това е страхотен подарък, обаче. все едно съм пропуснала веселбата.
Той ме изгледа недоумяващо с повдигната вежда.
— Веселбата едва сега започва! Нали си имаме куче! Въздъхнах.
— Ясно. но щеше да е хубаво заедно да го изберем. Нали ще енашетокуче. Значи и двамата трябва да го харесаме. Искам да сме партньори, Дарън.
— Луси — подхвана той и пристъпи още по-близо, — то е ясно, че сме партньори. Аз просто исках да те изненадам с нещо специално. Не може ли понякога да правя изненади на красивата си приятелка с по някой възхитителен подарък?
След като постави така въпроса, аз вече не знаех какво да отговоря. Защото щеше да излезе, че съм истинска глупачка. Пък и как бих могла да виня човека, който току-що е извършил нещо удивително, който току-що ми е подарил куче.
Палето опита да навре език в ноздрата ми, сякаш искаше да ме разсмее. Може би усещаше какво става.
— Естествено, че можеш — отговорих най-накрая. — Е, тя има ли си име?
— Открили са я без никаква идентификация — каза Дарън. — Една от служителките я кръстила Ани заради къдравата й козина, но аз си мислех, че бихме могли да удължим още малко това име.
— Анджела?
— Анивърсъри[28]! — обяви той.
И тогава вече се разсмях. Името беше абсолютно нелепо за куче, но едновременно с това и някак перфектно. А тя наистина беше перфектното куче — обичливо и умно, пък и не ни проглушаваше с лая си. Слава богу, подаръкът не се оказа годежен пръстен, но споделената отговорност за друго живо същество си беше сериозен ангажимент. Щом бях казала „да" за Ани, вече виждах колко лесно ще бъде да кажа „да" и по останалите точки в списъка.
XL
ВИНАГИ СЪМ СМЯТАЛА, ЧЕ ИМА ДВА ВИДА ХОРА — едни, които обичат да правят подаръци, и други, които обичат да ги получават. Аз винаги съм обичала да получавам подаръци — и досега е така. Но на втората ни Коледа с Дарън осъзнах, че също така обичам и да подарявам.
Планирано беше за Коледа да отидем със семейството на Дарън в Колорадо. Вече се бях запознала с всички — първо, с най-младата от трите му по-големи сестри и с нейния съпруг. После с другите две сестри, с техните деца и съпрузи. Накрая с родителите. Досега се бяхме събирали в различен състав по разни поводи. Тоя път обаче щях да прекарам празника с цялото му семейство и за първи път щях да ги видя всички, събрани заедно. Поотделно всеки един беше мил, особено баща му — много тих човек, също като окото на бурята, каквато всъщност представляваше кланът Максуел — сега обаче малко се притеснявах какво ще е да прекарам толкова време с тях и дали няма да ми липсва моето собствено семейство.
Родителите на Дарън бяха наели огромна къща във Вейл, а майка му обеща да осигури голяма елха. Семейството беше изпратило предварително два грамадни кашона с подаръци, които да пристигнат преди нас. Двамата с Дарън бяхме позакъснели с избора на подаръци, така че нашите трябваше да са по-малки, за да се поберат в багажа. Обмисляхме да пътуваме заедно с Ани, но брат ми предложи да я вземе със себе си в къщата на нашите — имах чувството, че така все едно самата аз ще бъда с тях, затова се съгласих.
— Това вече е сериозна работа, Лулу — отбеляза Джей, когато му казах, че мисля да карам Коледа със семейството на Дарън, не с нашите. — Смяташ ли, че той е твоята реакция часовник?
Спомних си за нашия разговор отпреди близо година и половина, когато му казах, че не искам да обичам друг, освен теб. Очевидно оттогава чувствата ми се бяха променили.
— Мисля, че би могъл да е — казах на Джей.
— Радвам се за теб, въпреки че ще ми липсваш на Коледа. — Усетих усмивка в гласа на брат ми, когато го каза.
— И ти ще ми липсваш — отвърнах. — Много. Ще се видим, като се прибера. Какво ще кажеш за един новогодишен брънч? Ти, Ванеса, аз и Дарън?
— Звучи добре — каза брат ми. — Вече нямам търпение. Предишната седмица бяхме ходили до нашите, за да си взема ските, каската и очилата, които бяха складирани в тяхното мазе.
— Дарън е добър човек — каза баща ми, докато ми помагаше да си открия каската. — Жалко, че няма да сте с нас за Коледа, но пък може да дойдете следващата година. И за Великден.