— Не — каза най-накрая. — Нищо не съм забравил. Всичко е тук.
— А бански — попитах.
— Не — пак каза той. — Всичко, от което имаш нужда, е тук. Наложи се да ревизирам очакванията си за уикенда. Дали пък не отивахме в Бъркшиърс? Или в оня спа курорт в Кънектикът, за който най-голямата му сестра постоянно приказваше? И на двете места щеше да е забавно.
— Ще можеш ли утре да си тръгнеш от работа точно в пет? — попита той.
Кимнах.
— Предупредих Фил и той каза, че няма проблем.
Дарън стоеше пред куфара си и също подреждаше багажа.
— Ще те чакам пред офиса и ще продължим заедно.
— Мога да дойда направо във фирмата за коли под наем — предложих.
— Недей. — Той сгъна чифт панталони, така че ръбовете им да не пострадат, и ги сложи в куфара. — Някак по-логично е аз да дойда да те взема.
Спрях за момент да подреждам моя куфар, за да видя как прави чорапите на топка и ги пъха в обувките — сложи по три чифта във всяка маратонка, като протягаше врат, за да се убеди, че пространството е максимално оползотворено.
Понякога се случваше да го наблюдавам с една-единствена мисъл в главата: „Мой. Това е моето гадже; тялото, до което се сгушвам; ръката, която хващам". Теб никога не съм те чувствала изцяло мой, както усещах — усещам — Дарън. С теб имах чувството, че принадлежиш единствено на себе си и само понякога, когато ти решиш, ми се отдаваш за кратко под наем; аз обаче никога не съм била твой пълновластен собственик. Но Дарън ми принадлежеше. Фактът, че го чувствах изцяло мой, ме караше да пренебрегвам неща, които може би не е трябвало да игнорирам.
По-късно се промъкнах в леглото при него, обвих ръце около гърдите му и го целунах по тила.
— Добре, схванах, това пътуване е твоята изненада. Край на опитите да променя каквото си намислил.
Той се обърна, целуна ме и аз почувствах как набъбва и се втвърдява.
— Ей! — възкликнах с вдигнати вежди.
— Ей — отвърна тихичко той.
Повдигнах тениската му и очертах с целувки пътя си надолу по торса, чак до ластика на боксерките, после ги смъкнах и продължих да целувам по-надолу.
— О, Луси! — И той ме повали на леглото до себе си. Тая нощ останахме будни до много късно.
Целия следващ ден бях гроги на работа и слязох при Дарън с десет минути закъснение.
— Къде се губиш? — посрещна ме той, когато най-накрая се появих на тротоара.
Заварих го да крачи нервно напред-назад край една лимузина, спряна до бордюра.
— Това не ми прилича на кола под наем — казах.
Той се разсмя и нервността му, или каквото там беше, се изпари.
— Не е. Отиваме на летището.
— На летището?! — възкликнах.
— Ще те водя в Париж! — обяви той. — Как беше тая точка в твоя списък на живота: „Да отида в Париж за един дълъг уикенд просто ей така".
Ококорих очи.
— Ама, ти сериозно ли?! — попитах напълно втрещена. Неочаквана ваканция в Париж! Такива неща стават само по филмите, не и в реалността. Но сегасе случвашев действителност. И се случваше на мен!
Това беше невероятен и страшно романтичен жест. От ония, за които всяко момиче мечтае. Но след преминаването на първоначалния шок се почувствах малко странно — също както когато Дарън взе Ани.
Щеше ми се и аз да имах право на глас. Ами, ако исках да отседнем в някой определен арондисман[31]. Или да отскочим до Биариц[32], докато сме там? А защо не и до Живерни[33]?
— Сериозен съм като глобалното затопляне — отвърна той. — Хайде, трябва да сме навреме на летището! — И отвори пред мен вратата на лимузината.
— А паспортът ми? — казах, докато се настанявах в колата.
— Тук е — успокои ме и седна до мен, барабанейки с пръсти върху чантата на лаптопа.
КОГАТО ПРИСТИГНАХМЕ НА ЛЕТИЩЕ „КЕНЕДИ", установих, че е запазил места в бизнес класа.
— Ти луд ли си?! — възкликнах, докато чакахме в салона на „Американ Еърлайнс".
— Натрупах мили[34]— отвърна той. — И точки от кредитната карта. Нищо не ми струваше.
Измерих го с присвити очи и той се разсмя.
— Добре, де, дори да съм платил за всичко като поп — каза, — заслужава си до последния цент. Това е първото ни пътуване до Париж!
НА БОРДА НИ ПОДНЕСОХА НАЙ-ВКУСНАТА ХРАНА, която някога съм яла в самолет; всеки от нас получи и по една малка бутилка вино. Дарън ми наля, бъбрейки с такъв ужасен френски акцент, че от смях чак ми потекоха сълзи. Те отмиха и последните следи от раздразнението, че е планирал пътуването без мен. Заспахме, хванати за ръце, и се събудихме чак когато стюардът донесе закуската.
Щом излязохме от летището, Дарън ме поведе към перона на влака за града, който после сменихме с метро.
31
От фр. — окръг, административна единица във Франция и повечето френскоговорещи държави. — Бел. прев.
33
Градче в Горна Нормандия, където са домът, градината и гробът на художника импресионист Клод Моне. — Бел. прев.
34
Програма за лоялни клиенти на дадени аеролинии, нещо като валута, която се печели, като пътуваш с тях, и служи да се купят „наградни" билети от същата компания. — Бел. прев.